♦ „Redoute“ — магазин за дамска конфекция и обзавеждане на дома. — Б.пр.
Той й обу пантофите, бърборейки какво ли не, заливаше я с приказки, за да не я гледа.
— Вие ли сте малката Камий? — попита Полет с прекрасна усмивка.
— Ъъ… да…
— Елате тук, за да ви видя…
Камий седна до нея.
Тя я хвана за ръцете.
— Ама вие сте замръзнали…
— Това е от мотора…
— Франк?
— Да.
— Направи ни чай, какво чакаш! Трябва да я затоплим, тази кукличка!
Той си отдъхна. Благодаря ти, Господи. Най-трудното мина… Бързо скри багажа й в гардероба и потърси чайника.
— Вземи бишкотите от нощното ми шкафче… — После се обърна на другата страна. — Значи това сте вие… Това сте вие, Камий… О, колко съм доволна, че ви виждам…
— Аз също… Благодаря за шала…
— А, да, точно така, вижте…
Тя стана и се върна с торба, пълна със стари списания „Филдар“.
— Ивон, една стара приятелка, ми ги донесе за вас… Кажете ми какво ще ви достави удоволствие… Само да не е оризова плетка, нали? Нея не мога да я плета…
Март 1984. Добре…
Камий бавно разгръщаше овехтелите страници.
— Този модел е приятен, нали?
Тя й сочеше една свръхгрозна закопчаваща се догоре жилетка с плетеници и златни копчета.
— Ъъ… Бих предпочела по-скоро дебел пуловер…
— Дебел пуловер?
— Да.
— Ама колко дебел?
— Ами, нали знаете, нещо като поло…
— Обърнете, да стигнем до мъжкото плетиво тогава!
— Този…
— Франк, сладък мой, очилата ми…
Той беше безкрайно щастлив, като я чуваше да говори така. Така е добре, бабче, продължавай. Давай ми заповеди, направи ме за смях пред нея, отнасяйки се с мен като с бебе, само недей да цивриш. Умолявам те. Недей да цивриш.
— Виж… Добре… Оставям ви сами. Отивам да пикая…
— Да, да, остави ни сами.
Той се усмихна.
Какво щастие, какво щастие само…
Той затвори вратата и направи няколко скока в коридора. Готов беше да разцелува първия срещнат болник. Какъв кеф, егати! Вече не беше съвършено сам! Вече не беше съвършено сам! „Остави ни сами“, беше казала тя. Ами да, момичета, оставям ви! Егати, ами аз само това чакам! Само това чакам!
Благодаря ти, Камий, благодаря. Дори да не дойдеш повече, имам три месеца отсрочка с твоя идиотски пуловер! Вълната, цветовете, пробите… Разговорите са осигурени за доста време напред… Добре, накъде ли беше кенефът?
Полет се настани във фотьойла си, а Камий се облегна на радиатора.
— Добре ли ви е на пода?
— Да.
— Франк също винаги се настанява там…
— Взехте ли си бишкота?
— Четири!
— Добре…
Те се оглеждаха и си казваха мълчаливо куп неща. Говореха си за Франк, разбира се, за разстоянията, за младостта, за някои пейзажи, за смъртта, за самотата, за времето, което отминава, за щастието да бъдеш заедно с някого и най-общо за живота — без да кажат нито дума.
На Камий много й се искаше да я нарисува.
Нейното лице й напомняше за дребните билки по насипите, дивите теменужки, полските незабравки, златистите пъпки… Лицето й беше открито, нежно, искрящо, фино като японска хартия. Бръчките на тъгата се разтопиха в изпаренията на чая и направиха място на хилядите дребни добрини в ъгълчетата на очите.
Според нея тя беше красива.
Полет си мислеше точно същото. Тя беше толкова чаровна, тази малката, толкова спокойна, изискана въпреки дрехите на бродяга. На нея й се искаше да е пролет, за да й покаже градината си, клоните на цъфналата дюля и аромата на дивия жасмин. Не, тя не беше като другите.
Паднал от небето ангел, който трябваше да носи тежки работни обувки, за да остане сред нас…
— Тя отиде ли си? — разтревожи се Франк.
— Не, не, тук съм! — отговори Камий, вдигайки едната си ръка над леглото.
Полет се усмихна. Човек няма нужда от очила, за да види някои неща… Голям товар й падна от гърдите. Трябва да се примири. Ще се примири. Трябва най-после да го приеме. Заради него. Заради нея. Заради всички.
Вече няма да може да вижда смяната на сезоните, добре… Хайде… Това е положението. Всеки по реда си. Няма да му досажда повече. Няма да мисли вече всяка сутрин за своята градина… Ще се опита вече да не мисли за нищо. Сега е негов ред да живее.
Негов ред…
Франк й разказа за вчерашния ден със съвършено ново чувство на радост, а Камий й показа скиците си.
— Това какво е?
— Свински мехур.