Нелсън го следва от вратата със сведена глава, без да поглежда към някого.
Слим се плъзга по пътеката, гъвкав като котка, и застава до него. Сигурно в свободното си време е крадец, на ръст е поне десет сантиметра по-висок от Нелсън. И двамата са с къси пънкарски прически. Косата на Нелсън се завива по особен начин отзад на врата, който Хари толкова добре познава, че гърлото му пресъхва, сякаш се е задавил с нещо.
Последният яден шепот на Пеги Фознахт утихва. През това време органът е утихнал. Повдигайки пълничките си ръце, Супи ги приканва да се изправят. На фона на шумоленето Мелани повежда Пру от друга странична врата покрай перилата на олтара. Тайната й бременност, която е всеобщо достояние, допълва красотата й. Облечена е в дълга до земята рокля от креп, чийто цвят мама Спрингър нарича овесена каша, а Дженис и Мелани — шампанско, с кафяв пояс около талията, който бяха решили да махнат, да не би да се окаже, че трябва да го вържат прекалено високо. Сигурно Мелани е сплела малките венци от полски цветя, вече поувехнали, които булката носи вместо диадема. Няма шлейф или було, само едно невидимо победоносно излъчване. Лицето на Пру е зачервено, морковената й коса гладко се спуска по гърба й, пригладена зад ушите, разкривайки нагъната мека мидена форма с мънички златни обици. Хари би могъл да я спре с ръка, докато минава покрай него, но тя не го поглежда. Мелани весело оглежда всички възрастни, дългите пръсти на Пру със зачервени кокалчета предават треперенето си на малкия й букет от маргаритки. Осанката, когато се изправя пред свещеника, е тежка, с онова величествено бавно спокойствие на жените, които носят не само себе си. Супи ги нарича „Скъпи възлюблени“. Гласът, бликащ от този дребен човечец, е удивителен, Хари беше забелязал това още вкъщи, но тук, в полупразната църква, отеквайки от неравните орехови повърхности, паметните плочи и високите извити покривни греди, под високия централен прозорец, изобразяващ Исус, излитащ в небето с групичка пастелни на цвят апостоли от ракетна площадка, гласът му се удвоява, обогатен от някаква тъжна плътна нотка, която Заека не бе доловил до този момент. Той сплотява и притиска разпръснатите гости в истинско паство, успокоявайки всякакъв страх, че тази церемония може да е някакъв фарс. Колкото и да се смеем на свещениците, те казват думите, които имаме нужда да чуем, онези, изречени от мъртвите. „Съюзът между съпруг и съпруга — обявява той със своя внушителен глас — е предвиден от Бог за тяхна обща радост.“ Сричките се сипят върху тях на пластове като маскираща пудра: охолство, беди, създаване на потомство, отглеждане. Единственият недостатък на Супи е, че примигва между фразите. Хари чува слабо изпъшкване зад гърба си — мама Спрингър е стояла на крака твърде дълго. Госпожа Любел от другата страна на Дженис е извадила мръсна кърпичка от чантичката си и попива лицето си с нея. Дженис се усмихва. В ъгълчето на устните й има тъмна вдлъбнатина. С малката бяла шапка, кацнала върху главата й като цвете, тя прилича на полинезийка.
Супи звънливо се обръща към гредите по тавана:
— Ако някой от присъстващите може да заяви причина, поради която двамата не могат да бъдат бракосъчетани, да говори сега или да замълчи завинаги.
Мълчание. Една скамейка изскърцва. Двойката от Бингамтън. Мъртвият Фред Спрингър. Рут. Заека се бори със собственото си налудничаво желание да се разкрещи. Гърлото го боли.
Сега свещеникът се обръща към двойката. Нелсън, застанал неловко отстрани с потъмнели очи и изкривен на ревера карамфил, се премества по-близо до Пру. Висок е колкото нея. Вратът му над яката изглежда толкова слаб и гол.