Към Пру е отправен въпрос. С изключително тихичък глас тя отговаря: „Да“.
Сега въпросът е насочен към Нелсън и желанието на баща му да изкрещи, да се превърне в разрушителния клоун се е трансформирало в нещо друго, в сърбеж в основата на носа, в напрежение в двата малки канала, намиращи се там.
„Съгласен ли си да обичаш, утешаваш, почиташ и пазиш тази жена и твоя съпруга в здраве и болест, отказвайки се от всички други, докато смъртта ви раздели?“
С глас, който прозвучава като нещо средно между гласа на Пру и този на Супи, Нелсън казва: „Да“.
И паренето в слузните му канали, и болката, стържеща в гърлото му, стават непреодолими, всички изоставени, болнави, презрени свидетели на този брак се търкулват напред в съзнанието на Хари сред кълба от ужасно осъзнаване, една горчива на вкус, внезапно осъзната маса от човешка тъга, изгарящо събрала се върху врата на Нелсън, докато той и момичето стоят мълчаливо, а останалите търсят и шумолят с дебелите си нови молитвеници, след като името и номерът на псалма са обявени. Супи извисява ангелски глас над разпилените им отговори. Съпруга, плодоносна мида. Заека не може да каже нищо — човекът, който се страхува от Бога — защото плаче, плаче, измивайки думите върху страницата, която е станала бяла и празна като бедната, безмълвна, крехка шия на Нелсън. Дженис го поглежда изненадана изпод бялата си шапка, а госпожа Любел му подава мръсната си кърпичка с тъжната си усмивка на чистачка. Той поклаща глава. Не, прекалено голям е, ще намокри плата със сълзите си, след това я взима и се опитва да попие този унищожителен прилив. Сълзите са отключили някакво безкрайно богато място, някакъв бездънен извор.
— Дано доживеете да видите децата на своите деца — казва Супи със своя богат мек, всеопрощаващ, вълшебен глас. — Нека има мир за Израел — добавя той.
А навън, когато всичко е приключило, пръстените са разменени, обетите — дадени с треперещи млади гласове под надвисналия великденски оцветен прозорец с космическата снимка на Христос и „Отче наш“ е промърморен докрай, и бедната двойка се е извърнала след задължителната целувка (бедният Нели, не можеше ли да е поне пет сантиметра по-висок?), за да се изправят вече като законно и мистично цяло пред малката тълпа, носеща тяхната кръв, тяхното племе, облаците са дошли заедно с лекия ветрец, който подухва привечер. Абсурдните сълзи са изсъхнали в дълги бразди по лицето на Хари и Мим отново идва, за да го утеши с една сестринска прегръдка. Всякакъв вид семейни нещастия са се случили от времето, когато бе държал малката й ръчичка. Не бяха предполагали какво мрачно бъдеще ще ги сполети, единственото му семе се оженва, встъпва в брак, в тази ежедневна обреченост, която те няма как да познават. Мим е слаба и крехка в прегръдката му, тя наистина се превръща в стара мома, дори една курва може да бъде стара мома. Като си помислеше само какво е трябвало да преглъща през всичките тези години. Малката му сестричка, която плаче заради неговите сълзи, там навън, където вятърът бързо ги пресушава, докато църковните усмивки на останалите гости пърхат около тях като пеперуди, родени да живеят един-единствен ден.
Ах, този ден, този празник, който са създали само заради себе си, тази обикновена събота, този последен ден на лятото. Карането един след друг до къщата на мама Спрингър през полегатите улици на града му се струва излишно прахосване на бензин. Хари и Дженис в королата следват синия крайслер на Беси, в случай че старата дама се блъсне в нещо, а зад тях Мим вози госпожа Любел в мустанга на Дженис с все още изкривен преден фар.
— Какво те накара да плачеш толкова? — пита Дженис. Свалила е шапката си и е изравнила бретона си с пръсти в огледалото за обратно виждане.
— Не знам. Всичко. Как Нели изглеждаше отзад. Просто не ти се вярва. Искам да кажа, че на тях наистина им хареса, на тази наша глупава малка тълпа, събрала се да гледа.
Тя мълчи и той поглежда косо към нея. Крайчето на малкия й език се е опряло в долната й устна — не иска да каже нещо неподходящо.
— Щом си толкова чувствителен, можеш поне да опиташ да не си толкова гаден с него във фирмата.
— Не съм гаден с него. На него не му пука за фирмата, иска само да се мотае наоколо, а ти и майка ти да го издържате, и най-лесният начин да замаже това е да се прави, че върши нещо във фирмата. Знаеш ли колко струва на фирмата онази негова авантюра с колите кабрио? Познай.