— Той каза, че така си го ядосал, че направо е полудял. Каза също, че си го направил нарочно.
— Четири хиляди и петстотин долара — толкова ни струваха онези сандъци с лайна, плюс всички части, които Мани трябваше да поръча, и времето, за да се монтират, и ето ти още една хилядарка.
— Нелсън каза, че моделът TR се е продал добре.
— Това беше имитация, вече не произвеждат такива модели.
— Той твърди, че тойотите са изгубили пазара и че датсуните и хондите се продават много повече на изток.
— Виждаш ли, ето затова с Чарли не щем хлапето във фирмата. Заради негативното мислене.
— Чарли казвал ли е, че не иска Нелсън във фирмата?
— Не точно с думи. Той е твърде готин като човек.
— Не съм забелязала да е чак толкова готин. Поне не в това отношение. Ще го попитам, като стигнем.
— Сега да не вземеш да се заяждаш с бедния Чарли само защото се е насочил към Мелани. Не знам какво е казвал за Нелсън.
— Насочил се към Мелани! Хари, минаха десет години. Трябва да спреш да живееш в миналото. Ако Чарли е решил да се прави на глупак, тичайки след някаква двайсетгодишна, това никак не ме вълнува. Щом веднъж си постигнал близост с някого, изпитваш към него само добри чувства.
— Какво значи това постигнал близост? Гледаш прекалено много телевизионни сериали.
— Това е просто фраза, която хората използват.
— Онези глупачки, с които се виждаш в клуба — Дорис Кауфман. Майната й.
Жегна го, че тя мисли, че живее в миналото. Защо той да е единственият, който плака на сватбата? Господин Добродушен. Господин Питомния. По дяволите всички!
— Е, поне Чарли е избегнал брака, което го прави по-малко глупак от Нелсън — казва той и включва радиото, за да сложи край на разговора им. Новините в четири и трийсет: земетресение в Хавай, отвличане на двама американски бизнесмени в Ел Салвадор, съветски танкове патрулират по улиците на Кабул след тайнствената смяна на ръководството на Афганистан миналата неделя. В Мексико — договор за природен газ, сключен с Америка, сочи вероятно дългосрочно облекчаване на енергийната криза. В Калифорния десетдневни горски пожари са унищожили повече декари, отколкото който и да било пожар от 1970 година насам. Във Филаделфия издателският магнат Уолтър Аненберг е дарил петдесет хиляди долара на католическата епархия на архиепископа, за да помогне при покриването на разходите за строителството на сцена, от която е планирано папа Йоан Павел Втори да води литургията на трети октомври. Аненберг, сериозно казва говорителката накрая, е евреин.
— Това пък защо ни го казват? — пита Дженис.
Божичко, толкова е глупава! Това осъзнаване го утешава. Той й обяснява:
— За да накарат нас, така наречените християни, да се почувстваме гадно, че сме такива скъперници по отношение на платформата на папата.
— Трябва да кажа — рече Дженис, че действително изглежда екстравагантно да се строи подобно нещо, което ще се ползва само веднъж.
— Такъв е животът — заключава Хари, спирайки до бордюра на Джоузеф стрийт. Пред номер 89 има толкова много коли, че той трябва да паркира почти до следващата пресечка, пред къщата, в която живеят лесбийките. Една от тях, тромава млада жена, облечена в армейски дъждобран, влачи по предната веранда голяма розова ролка изолационен материал с основа от фолио.
— Синът ми се ожени днес — импулсивно се провиква към нея Хари.
Съседката лесбийка примигва и след това вика:
— Желая й късмет.
— На него.
— Имам предвид булката.
— Добре, ще й предам.
Изражението на жената с присвити очи като на индиец в магазин за пури поомеква. Тя вижда Дженис да излиза от колата от другата страна и й подвиква:
— Джен, а ти как се чувстваш от тая работа?
Жена му толкова се забавя с отговора, че Хари отговаря вместо нея:
— Мисли, че е прекрасно, как иначе?
Това, което не може да проумее при тези лесбийки, е не защо не го харесват, а защо му се иска да го харесват. Защо само далечният звук от ударите на чуковете им го наранява, кара го да се чувства изолиран.
Някак си онзи Слим, шофиращ яркожълта кола, марка „Ле Кар“ с името й, отпечатано отстрани, е пристигнал от църквата с булката, младоженеца и Мелани преди Хари и Дженис; Оли и Пеги, също в техния канелено кафяв додж „Дар“, модел 73-та, с кръпка от фибростъкло върху бронята; дори Супи ги е изпреварил, тъй като пъргавият му малък черен опел „Манта“ със специален регистрационен номер „Сейнт Джон“ също е паркиран край бордюра от онази страна на клена, която мама Спрингър е гледала от предната спалня в продължение на трийсет години. Тези гости вече са изпълнили всекидневната, докато притесненото дребно пълно момиче, облечено в подобие на сервитьорска униформа, се опитва да разнася ордьоврите, струващи на Хари цяло състояние. Хари се промъква покрай тях, вдигнал лакти по стар навик от баскетбола, в случай че някой се опита да го парира, за да вземе шампанското от кухнята. Бутилки с шампанско „Мъм“ по дванайсет долара всяка на цена на едро запълват целия втори рафт на хладилника, подредени в поза 69 — обвити във фолио глави до тежки хлътнали дъна, красота. ШАМПАНСКО, ОСИГУРЕНО ЗА СВАТБА ПО СПЕШНОСТ, мисли си той. Енгстръм покрива сметката. Внукът на Грейс Стул, който се оказва едро хлапе — едва ли тежи по-малко от сто и петнайсет килограма, с гъста пиратска брада, пържи някакви дреболии в един тиган на печката и пече нещо, увито в бекон във фурната. Върху разклатения плот е отворена една бира, която е извадил от хладилника. Шумът от всекидневната продължава да се усилва и предната врата не спира да се отваря. Ставрос и семейство Мъркет следват Мим и квачките на мама в стаята и всички глупаци започват да се лигавят, когато гръмва първата тапа.