Боже, все едно свършваш — пяната не спира. Пластмасовите чаши за шампанско с кухи столчета, които Дженис бе намерила в „Акме“, са на кръглия китайски поднос върху шкафа зад бирата на внука на Грейс Стул — твърде далеч, за да може Хари да се пресегне, без да разлее малко жълтеникавокафява пяна по балатума. Чашите, докато ги пълни, му напомнят за златните монети, които векове са съхранявали ценността си, и вътре в него нещо отприщва тъгата му. По дяволите, какво пък, всички се носим заедно по течението. Междувременно във всекидневната мама Спрингър, изправена пред скрина, нервно предлага малък тост, завършващ с типичния за Пенсилвания немски: „Dir seid nur eins: halt es selle weg“.
— Какво значи това, мамо? — пита Нелсън, уплашен, че заговорничат за него, такова дете до пламенната зряла жена, за която налудничаво се ожени.
— Исках да кажа — отговаря Беси раздразнено, — че сега вие сте едно, запазете така нещата.
Всички надават одобрителни викове и отпиват, ако не са го направили вече. Грейс Стул се плъзга крачка напред в кръглото пространство, освободено пред скрина, сигурно е била страхотна танцьорка преди петдесет години — определен тип възрастни жени запазват глезените си тънки, и тя е от тях.
— Или както винаги са казвали — вдига тост тя: — Bussie waürt ows, koch dut net — целувките се изхабяват, готвенето — не.
Възгласите са още по-шумни. Хари отваря още една бутилка и се заема със задачата да се напие. Този топящ се царевичен чипс не е толкова зле, ако успееш да го поднесеш до устата си, преди да се разпадне в ръцете ти, а дребното пълно момиче има невероятен бюст. Всичките тези задници — поне от това няма недостиг — продължават да прииждат. Струва му се, че е минала цяла вечност, откакто лежеше буден, объркан от появата на Пру Любел в тази къща, понастоящем Тереза Енгстръм. Хари се оказва изправен до майка й. Той я пита:
— Идвали ли сте и преди в тази част на света?
— Само сме минавали от време на време — гласът й е тих повей и той трябва да се наведе, за да я чуе, като над леглото на смъртник. Колко тихо бе повторила обета си Пру по време на церемонията! — Родът ми първоначално е дошъл от Чикаго.
— Е, трябва да се гордеете с дъщеря си — казва й той. — Ние вече сме влюбени в нея.
Изричайки това, сам на себе си звучи като изпълнител на някаква роля; животът, както първоначално си мислехме, се състои само в това да си играем на възрастни.
— Тереза се опитва да постъпва правилно — изрича майка й, — но невинаги й е лесно.
— Така ли?
— Метнала се е на рода на баща си. От тези хора, които винаги стигат до крайности.
— Наистина ли?
— О, да. Упорити са. Човек не смее да им противоречи.
Очите й се разширяват. С тази жена има чувството, сякаш той и тя са предопределени да образуват заедно хартиена верига, но лепилото е слабо и брънките непрекъснато се разлепват. Не е лесно да се чуват в тази стая. Супи и онзи Слим в момента се кикотят заедно.
— Съжалявам, че съпругът ви не можа да присъства — казва Хари.
— Нямаше да съжалявате, ако го познавахте — спокойно отговаря госпожа Любел и разклаща чашата си, сякаш за да демонстрира колко е празна.