Чакат Възкресението. Ами ако никога не настъпи?
— Ами ако се оженя? — протестира дребният мъж. — И се сдобия с огромно потомство?
— Точно това трябва да направите — неочаквано се обажда госпожа Любел с тънък гласец. — Свещениците се отказват от църквата на тълпи, защото ги хваща краста. Всичкият този секс във филмите, в книгите, навсякъде, даже по телевизията в късните часове — нищо чудно, че не могат да устоят. Трябва да сте благодарен, че не чувствате такова противоречие.
— Често съм си мислел — казва й Супи с приглушен вариант на великолепния си глас от сватбената церемония. — От мен би излязъл чудесен поп. Обожавам структурата.
Заека се обажда:
— Току-що в колата чухме, че във Филаделфия Аненберг е дал на католиците петдесет хиляди, за да построят платформата за папата без цялото „квичене“ от страна на Движението за граждански свободи.
Супи изсумтява:
— Знаеш ли колко публичност ще му спечелят тези петдесет хиляди? Това е истинската сделка.
Слим и органистът като че ли обсъждат дрехи, опипвайки ризите си. Ако му се наложи да разговаря с органиста, Хари може да го попита защо не е изсвирил „Ето идва булката“. Госпожа Любел се обажда:
— Те искаха папата да дойде до Кливланд, но предполагам, че все някъде е трябвало да спре.
— Чувам, че щял да ходи в някаква забутана ферма — казва Хари.
Супи докосва майката на булката по китката и накланя главата си, сякаш да покаже на Хари начеващото си плешиво петно.
— Господин Аненберг е нашият бивш посланик в двореца на Сейнт Джеймс в Англия. Носи се слух, че когато представял акредитивните си писма на кралицата, тя подала ръка, за да я целуне, а той вместо това се здрависал и казал: „Как сте, кралице?“.
Добре докарва провлечения говор. Госпожа Любел внезапно се изсмива, от нея се откъсва хихикане, което явно страшно я засрамва, тъй като бързо прикрива устата си с юмрук. На Супи смехът й му допада и той й отвръща с дълбок смях. Ако така ще продължават, Заека смята, че може да ги остави да се забавляват, и използвайки Супи като спасителен пояс, се измъква. Надзърта над скупчените глави, търсейки празно пространство. Във всекидневната винаги е тъмно, независимо колко лампи светят и кое време на деня е; дърветата и верандата отнемат от слънчевата светлина. Един ден би искал да има къща с много светлина, която пада върху елегантни квадратни плоскости. Защо да се погребваш жив?
Мама Спрингър е приклещила Чарли в интимен разговор при скрина, лицето й е подпухнало и лилаво като гроздово зърно от напрежението на недоловимите думи, които поднася в ухото му; той учтиво клати глава, някога голяма като на овен, а сега смалена като на стар козел; той кима почти алчно, като кокошка, която кълве царевични зърна. Отпред, очертани на фона на матирания прозорец, семейство Мъркет са хванали Фознахтови, старият Оли несъмнено уведомява тези непознати хора колко находчив музикален човек е, а Пеги ентусиазирано говори, допълва го, запазвайки за себе си факта какъв некадърен плъх е той вкъщи. Семейство Мъркет принадлежат към новия кръг в живота на Хари, а Фознахтови към стария и на него му става неприятно, като гледа как те влизат в допир, и въпреки че чукането с Пеги онзи път бе доста добро, той не иска тези стари лепки от гимназията да пропълзяват в компанията му от клуба, и все пак вижда как ласкателствата вършат работа — ласкателствата и шампанското. Оли гледа влюбено Синди (не смей да я пожелаваш!), а Пеги се лигави с Мъркет с кравешки очи. Тя би се сложила на всекиго, Оли сигурно не успява да я задоволи, вероятно има от онези много тънки издължени пениси.
Хари се чуди дали няма да е по-добре да отиде да развали постановката, но предчувства стена от подигравки, през която е твърде омаломощен да си пробива път след всичките тези сълзи в църквата и спомените за Беки и татко, и мама, и дори стария Фред, които не са тук. Мим седи на дивана с Грейс Стул и онази другата възрастна женица — Ейми и — Божичко! — те като че ли наистина се забавляват тихичко, докато двете напомнят на Мим каква е била като дете, а диалектът на провинция Даймънд и начинът им на изразяване непрекъснато я разсмиват. Цялата гримирана и издокарана като обвита във фолио за саксии, тя им напомня за фльорците, които денонощно гледат телевизия, бедните душици, те дори не знаят, че те самите са фльорци, тези прочути жени, които играят в „Да изпреварим часовника“ и „Холивудски площади“, или намигат на Мърв или Майк, или Фил, седейки в малките кресла на телевизионните предавания, докато коленете им стърчат нагоре. Всички те са стигнали дотам по гръб, но на никого вече не му пука. Времето е настигнало Мим и я е сложило на сивия диван редом до хората, които посещаваха църквата. Нелсън и Мелани и внукът дебелак на Грейс Стул още са в кухнята, а приятелката му, след като е обиколила с почерпката в неудобен малък съд за притопляне, който държеше под циците си с приставка за сос от кетчуп, явно се е отказала и се е присъединила към тях. Те са си занесли там малкото портативно телевизорче „Сони“, на което Дженис понякога гледа повторенията на Карол Бъркет, докато приготвя вечерята, и от звуците — насърчителни викове, оркестър — става ясно, че тези безполезни пияни хлапета са включили мача „Пен Стейт“ срещу „Небраска“. Междувременно Пру в сватбената си рокля с цвят на шампанско, малкият венец вече свален от главата й, стои сама до тройната лампа и разглежда онази тежка зелена стъклена топка на мама Спрингър с капката въздух, запечатана в нея, като я върти под бледата светлина с дългите си порозовели ръце, където сега проблясва венчална халка. Сред групичката на Фознахтови и Мъркетови, към които сега се е присъединила Дженис, избухва смях. Уеб се промъква към Хари на път за кухнята с пластмасови чаши в ръце: