— Беси, с цялото ми уважение, и знаеш, че те обичам, но ти си луда. Ще плащаш на Нелсън по петстотин долара на месец като начало и освен това му определяш комисиони. Та той ще печели по хиляда долара на месец за това, че ще носи на фирмата само две хиляди и петстотин долара печалба. За да плащам на Нелсън толкова пари, той ще трябва да продава в зависимост от съотношението между нови и употребявани коли между седем и десет коли месечно, и то във фирма, която не успява да продаде и двайсет и пет коли месечно.
— Е, може би с Нелсън ще продавате повече.
— Мечтателка — казва й Хари. — Детройт най-накрая успя да оборудва цеховете си да произвеждат малки коли за без пари, а всеки момент ще излязат по-строги данъци за внос. Двайсет и пет коли месечно е максимумът, честна дума.
— Хората, които помнят Фред, ще се радват да видят Нелсън там — настоява тя.
Дженис се обажда:
— Нелсън казва, че базисната цена на новите тойоти е поне хиляда долара.
— Това е луксозен модел с всички екстри. Хората, които купуват тойоти, не се интересуват от екстри. Продаваме предимно базови короли — една на всеки четири. И дори при по-големите модели транспортните разходи стигат двеста долара. На бройка, както са тръгнали да хвърчат парите, по дяволите!
Тя е упорита и тъпа:
— По хиляда за кола — казва — означава, че ще трябва да продава само по пет коли месечно, както го изчисляваш.
— А Джейк и Руди? — вика той. — Как би могло хлапето да продаде дори пет коли, без да открадне частта на Джейк и Руди? Слушайте, ако вие двете искате да знаете кои са верните ви служители, това са Джейк и Руди. Работят по всяко проклето време, когато ги накараш, по цели нощи и събота и неделя, лежат на пода, работят на две места, за да компенсират нископлатените часове, които ги карате да работят. Руди държи малка работилничка за колела в гаража си, в днешно време всички се молят за помощи, а те все още взимат по седемдесет и пет основна заплата и по долар и петдесет отгоре. Не можете да изгоните такива момчета на улицата.
— Не мислех точно за Джейк и Руди — обажда се мама Спрингър и с гримаса намества единия си глезен върху другия. — Колко изкарва Чарли?
— А, тази няма да я бъде. Това вече сме го обсъждали. Ако Чарли си отиде, тръгвам си и аз.
— Просто информативно.
— Ами Чарли успява да си изкара по сто и петдесет на седмица. Излиза малко над двайсет хиляди годишно с бонусите.
— Е, тогава — произнася мама Спрингър, отпускайки глезена си обратно в предишното положение — всъщност ще спестиш пари, ако наемеш Нелсън вместо него. Той се интересува от коли втора употреба, а това е специалността на Чарли, нали така?
— Беси, не мога да повярвам. Дженис, говори й за Чарли.
— Говорили сме, Хари. Преиграваш. Мама говори с мен и аз си мисля, че малко промяна може да е от полза за Чарли. Тя също така е говорила с Чарли и той е съгласен.
Хари не вярва:
— Кога си говорила с Чарли?
— На сватбеното тържество — признава мама Спрингър. — Видях, че ни поглеждаш.
— Е, бога ми, и какво му каза?
„Ега ти възрастната дама — мисли си Хари, — гуменки, бинтове, памучната й рокля се е вдигнала над коленете, пухкава шия, смешни очила със сребърни рамки и всичко останало.“
От време на време през някоя зима, след като Фред умря, тя идваше във фирмата, облечена в палтото си от норки, което той й беше подарил за двайсет и пет годишнината от сватбата. Космите по палтото й блестяха като стоманени игли, като сигнал, пропукващ от контролна кула.
Тя отговаря:
— Попитах го как е със здравето.
— Така сме се разтревожили за здравето на Чарли, че човек би решил, че е в инвалидна количка.
— Дженис ми каза, че дори преди десет години е пиел нитроглицерин. За мъж, който тогава е бил едва трийсетинагодишен, това не е добре.
— Е, и какво каза той, как е със здравето?
— Горе-долу — отговаря мама Спрингър, разтегляйки сричките по местния изговор. — Горе-долу. Самата Дженис твърди, че се оплакваш, че вече не си върши работата и само седи сгушен зад бюрото си, което би трябвало да остави на Милдред.
— Аз ли съм казал това? — Той поглежда към Дженис — предателката му. Винаги е смятал мургавата й кожа за типична черта на Спрингърови, но, разбира се, старият Спрингър беше русоляв, с тънка розова кожа. Кръвта на майка й, на Кьорнерови е определила тена й.