Здрасти. Ти не ме помниш.
Разбира се, че те помня. Ти си търговецът на коли.
Мисля, че съм нещо повече от това.
Какво например?
Случайно името на майка ти да е Рут Байър?
Ами… да.
А говорила ли ти е някога за баща ти?
Баща ми е мъртъв. Бил е шофьор на училищните автобуси за жителите на града.
Това не е бил баща ти. Аз съм баща ти.
И тогава широкото бледо лице, в което вижда своето, ще се втренчи в него, ядосано, невярващо, уплашено. Ако накрая все пак я накара да повярва, тя ще е бясна, задето й е отнел живота, който е живяла и който е заменил с друг, какъвто никога вече не ще може да живее. Той вижда, че тези ниви, където семето му можеше да покълне, не съдържат никакъв урожай за него, а единствено, ако се възползва, те са мястото зад гърба му, където да избяга. И въпреки това стои в измачкания си летен костюм — време е да го занесе да го почистят и да го опакова в голямата найлонова торба с дрехи за следващия април — хипнотизиран от гледката долу, неподвижна, с изключение на виещия се дим. Сърцето му започва да бие по-бързо от ужаса, че се е отклонил толкова много от обичайното. Човек има собствен живот и от двете му страни има области, които не посещава; някой ден, скоро, както се е забързал светът, той ще лежи под земята, върху която сега е стъпил, мъртъв като онези насекоми, които вече не чува, а тревата ще продължава да расте, дива и сляпа.