— Той каза, че всичко извън брака е грешно, не само ако си женен, но и преди да се ожениш. Какво ли разбира този човек? Той не знае нищо за живота, който трябва да се живее.
Уеб Мъркет вметва с тих глас, опитвайки се да успокои гостенката си:
— Хареса ми какво каза преди няколко години Ърл Бъц, който не играе играта, не бива да пише правилата. — Уеб е облечен със старо сиво-зелено поло под груб сив вълнен пуловер, който има нещо общо, мисли си Заека, със скандинавските рибари. Може би от начина, по който е оформено деколтето. Хари и Рони дойдоха с костюми, а Оли бе достатъчно в час, за да знае, че в събота вечер вече не се носят костюми. Беше дошъл с тесни избелели дънки и бродирана риза, с която изглеждаше като каубой, но е твърде дребен, за да бъде пуснат на пасището.
— Да не играе играта! — крещи Пеги Фознахт. — Я да видим, ако си бременна майка от гетото и не можеш да абортираш законно, дали ще си мислиш, че е такава играта.
Заека й казва:
— Уеб всъщност е съгласен с теб.
Но тя не го чува и продължава да бърбори, лицето й е пламнало от виното и вълнуващата класа на компанията, косата й се развява като карамел, омекнал на слънчевите лъчи.
— Някой друг, освен мен гледа ли — не мога да спра да гледам, така побеснявам — представлението, което разигра във Филаделфия, в което категорично каза „не“ на жените свещеници? И продължаваше да се усмихва, това наистина ме потресе, продължаваше да се усмихва, докато изливаше цялата тая антифеминистка помия, как само мъжете могат да са свещеници и как това било убеждението на църквата и Божие решение, и всякакви такива. Толкова е мазен по тая тема, май именно това ме вбесява. Хората като Никсън и Хитлер поне имаха достатъчно почтеност да бъдат ненормални.
— Той си е един мазен стар поляк — обажда се Оли, обезпокоен от избухването на жена си. Той е самото хладнокръвие, видите ли.
Музика, наркотици. Всякакви крайности.
— Може да ги целуне всички онези негърски бебета — вметва Рони Харисън, вероятно опитвайки се да помогне:
Хари винаги се е шокирал от дължината на тези кичури, които Рони сресва върху плешивото си петно напоследък. Ако човек издърпа един от тях в обратната посока, ще стигнат до под ухото му. В днешно време защо да се бори срещу плешивостта? Тя дори е модерна, нека следва модата. Гладко, розово и извито като задник. Всеки обича задници. Онези восъчни свещи в жълтата кутия — възможно ли е да са били за Синди? Изранена там, но дали Уеб е такъв човек? Хари бе чел някъде, че мъжете хомосексуалисти имат много проблеми с хемороиди. Опитват се да си вкарват невероятни неща — юмруци, електрически крушки. Той се свива върху възглавницата си.
— Мислех, че е много секси — констатира Телма Харисън. Всичко, което казва, звучи като от учителка, произнесено ясно и отчетливо. Той я гледа през увеличителното стъкло на алкохола: тънки устни и нездрав жълтеникав тен. Хари почти никога не може да я погледне, без да си представи члена на Рони, толкова е дебел, че отгоре е плосък като дъска.
— Той е ужасно красив мъж — настоява Телма. Очите й са притворени. И тя е пийнала чашка-две в повече. Гърлото й се източва абсолютни право, като на човек, който се опитва да не хълца.
Така, както се е изпънала, погледът му неминуемо пада върху деколтето на роклята й, която е кадифена в онзи мишосив цвят на старите седалки в киносалоните. Там няма кой знае какво. Онзи дребен набит човечец в бяло с всичките онези златни копчета и различни смешни шарки да го намираш за секси трябва да си монахиня. Всъщност Рони също е така набит, тя харесва здрави мъже. Той отново поглежда в деколтето й. Може би там има повече, отколкото предполага.
Дженис се намесва. Познава Пеги от цяла вечност и се опитва да я спаси от самата нея:
— Това, което ми хареса днес, не знам дали си гледала, Пеги, беше, когато се появи на балкона на онази катедрала във Вашингтон, преди да отиде в Белия дом, пред тълпата, която крещеше „Искаме папата, искаме папата“. Той излезе на балкона, помаха с ръка и извика: „Йоан Павел Втори иска вас!“. Наистина.
„Наистина“ понеже мъжете се засмяха, това явно беше новина за тях. Трима от тях са били на голф игрището днес, лятото бе направило едно последно кръгче над областта Даймънд, изтегляйки дебели цветни пъпки в магнолията до шестото флагче. Младият асистент бе играл като четвърти в отбора, същото хлапе, което бе ударило седемдесет и три в деня на сватбата на Нелсън. Уеб беше прав — на Хари не му харесва как замахва, китката му участва твърде много. След няколко години тлъстини по талията ще удря всяка топка със свит лакът. Напоследък бяха изоставили Бъди Ингълфингър, стилът му на игра бе досаден, а жените им не харесваха префърцунените му приятелки. Обаче Оли Фознахт не би могъл да го замести. Единственото нещо, в което го бива, е синтезаторът, а мърлявата му жена не може да се спре да бърбори.