— Струва ми се гадно. А и ще оставим Нелсън сам във фирмата с прекалено много отговорности.
— Нали това искаше. Сега си го получи. Какво може да се случи? Джейк и Руди ще се навъртат. Мани ще си ръководи неговата част.
Цигарата й проблясва още веднъж и след това я изгася, с онова непохватно, драскащо движение, което винаги го е вбесявало. Мрази да използва пепелника в королата, мирише с дни наред дори след като го е изпразнил. Тя въздиша:
— Някак ми се иска да заминем само ние, щом трябва да заминаваме.
— Нямаме връзки. Уеб ги има, ходил е там и по-рано. Мисля, че ходи много преди Синди, с предишните си съпруги.
— Нямам нищо против Уеб — признава тя, — той е мил. Но ако трябва да съм честна, мога да мина и без Харисънови.
— Мислех, че Рони ти е слабост.
— На теб.
— Мразя го — казва Заека.
— Харесваш го. С цялата му вулгарност. Напомня ти за баскетболните дни. Както и да е, не е само той. Телма ме притеснява.
— Защо? Тя е такава мишка.
— Мисля, че е много привързана към теб.
— Никога не съм забелязал. Как е възможно? — Стои настрана от темата за Синди, защото най-вероятно ще издаде всичко.
Опитва се отново да извика в съзнанието си онези снимки, но те вече избледняват. Как само телата им изглеждаха златисти като на богове.
Дженис казва изненадващо сковано:
— Е, не знам какво си мислиш, че ще се случи там, но няма да има нещо по̀ така. Твърде сме стари, Хари.
Един пикап с високите си ярки фарове кара опасно близо зад тях и го заслепява, след това профучава, чуват се хиляди подигравателни гласове.
— Пияниците са наизлезли — казва той, за да смени темата.
— Какво всъщност прави там горе в банята толкова дълго? — пита тя.
Той отговаря благопристойно:
— Чаках да се случи нещо, което не се случи.
— О, повърна ли?
— Натам бях тръгнал. Поне така мислех. От брендито. Затова минах на бира.
Синди до такава степен е обсебила мислите му, че той не може да проумее защо жена му пропуска да я спомене. Сигурно е умишлено. Всичкото това духане, Господи! Ето ти противозачатъчни. Бели струйки противозачатъчно напират, биват поглъщани; онези дребни кръгли зъби и здравите ниски бебешки венци, които се виждат, когато се смее. Уеб отпред и той отзад, на Хари му е все едно. Рони държи фотоапарата. Членът му отново се пробужда, отново е в живота му и когато завива по Сентрал стрийт, воланът докосва подутия му връх през плата. Дженис би оценила това, ако успее да го качи до спалнята им в този вид.
Но мислите й са твърде далеч от секса, защото когато тръгват надолу през триъгълниците, разпръсната между колоните светлина по продължение на „Уилбър“, тя казва:
— Бедният Нелсън, изглеждаше толкова млад, когато заминаваше с жена си, не мислиш ли?
Този град, който познават толкова добре, всеки бордюр, всеки пожарен кран, всяка пощенска кутия, отстъпва пред тях като воал, къщите му са тъмни, техните фарове — насочени нагоре.
— Даа — съгласява се той. — Човек се чуди, понякога се чудя — чува как гласът му продължава — колко ли ужасно изкривяваме децата си?
— Направили сме, каквото сме могли — изрича твърдо Дженис. Звучи като майка си. — Не сме Бог.
— Никой не е — казва Заека и сам се изплашва.
IV
Заложниците бяха взети. Нелсън работеше в „Спрингър Мотърс“ вече от пет седмици. Тереза е бременна в седмия месец и е огромна колкото цяла къща, къща в къщата, прелива от гащеризона за бременни с надпис „Спандекс“ отпред и старите тениски, които баща му й даде да носи. Когато отива в банята по коридора на горния етаж, тялото й блокира светлината на лампите, а когато се опитва да помогне в кухнята, чупи по някоя чиния. Понеже вече са пет човека, използват скъпия китайски порцелан, който мама Спрингър държи в скрина, и чинията, която Пру счупи, беше от него. Въпреки че маминка не каза нищо, вратът й се изпъстри с червени петна и всички ясно разбраха, че тази чиния й е много скъпа, като онези нещица, по които старите жени изпитват привързаност. Тя непрекъснато повтаряше как двамата с Фред били купили този сервиз от „Крол“ преди петдесет години, още когато по Уайзър стрийт на всеки седем минути минавали трамваи и Брюър бил едно отвратително горещо място за живеене.
Това, което Нелсън не може да понася в Пру, е, че пърди. И когато лежи по гръб в леглото, тъй като не може да спи по корем, хърка. Един лек, но ритмичен хриптящ звук, от който не може да се абстрахира, докато лежи в предната стая, а уличните светлини пълзят по щорите и колите ръмжат по улицата. Липсва му старата му тиха стая в задната част на къщата. Чуди се дали Пру има така наречената „девиация на носната преграда“. Преди да се оженят не беше забелязал, че ноздрите й са различни — едната е по-тясна от другата, като че ли тесният й, остър и гърбав нос, изпъстрен с лунички, е бил притиснат от едната страна, докато хрущялът му е бил още мек. Освен това непрекъснато иска да си ляга рано, веднага след вечеря, когато трафикът отвън е най-натоварен, а той умира да излезе, да се отбие за една бира в „Лейд Бек“ или просто да се разходи до кръчмата на шосе 422, за да види новите лица след клаустрофобичния си ден във фирмата, където е трябвало да се съобразява с баща си. Той обаче се връща вкъщи и отново трябва да се съобразява с баща си, докато голямата му глава оглежда тавана, а глупавият му провлечен глас се произнася по всеки въпрос, ако има кой да го слуша. Баща му непрекъснато го унижава, гледа го нервно с онази тъжна усмивчица, която значи: „Аз ли казах това?“, когато си мисли, че е казал нещо забавно. Проблемът на баща му е, че прекалено дълго е живял в харем, а майка му и баба му са правили всичко за него. Той става злобен всеки път, когато около него се навърта друг възрастен мъж, освен Чарли, който умира пред очите му, или пък ония тъпанари, с които играе голф. Явно никой на света, освен Нелсън не съзнава колко гаден е Хари С. Енгстръм в действителност и понякога му иде да се разкрещи от напрежение. Баща му се перчи из къщата, огромен, космат и хитър, двойно по-едър от сина си, който се влачи след него и се чуди как да не изглежда лош. Баща му вече не иска да изглежда като лошо момче. Навремето едно от нещата, за които човек можеше да му се възхищава, беше, че не му пукаше как изглежда и какво ще си помислят съседите, когато прибра Скийтър например. Той притежаваше някаква неясна лудешка вяра в себе си, останала му от баскетбола или от детството му, когато е бил всеобщият любимец и е можел да казва на хората: „Майната ви!“. Сега тази искра е угаснала и след нея на плещите на Нелсън е останал един огромен мъртвец. Опитва се да обясни това на Пру и тя го слуша, но не може да го разбере.