— Да, но така както цената на среброто се покачва — казва момичето, спирайки, за да почеше малката пъпка в ъгъла на устните си, — ще си възвърнете тези пари за седмица. Смятам, че постъпвате правилно.
— Да, но както казвате, ако предположим, че тази история с Иран се разреши — притеснено казва Хари, — тогава балонът няма ли да се спука?
— Ценните метали не са балон, ценните метали носят най-голяма сигурност. Аз самата смятам, че арабите си влагаха парите в злато не заради Иран, а заради окупацията на Голямата джамия. Истинският удар може да се направи, когато саудитците имат проблеми.
Да се направи удар, ха.
— Добре — казва Хари, — ще го направим. Купуваме среброто.
Блондинката изглежда изненадана, въпреки че досега ги беше убеждавала, и се заема с продължителни разговори по телефона, за да намери толкова много монети. Най-накрая едно момче, когото нарича Лайл, донася сива платнена торба, от тези, в които разнасят закъснелите писма. Той се олюлява от усилие, вероятно заради крехкото си телосложение. Изглежда преуморен, сигурно заради късата си коса, и мърморейки, вдига торбата и я слага на бюрото. Интересно как се бяха обърнали нещата — свещениците си пускаха дълга коса, а педалчетата и пънкарите си я подстригваха късо. Хари се чуди как ли изглеждат морските пехотинци — сигурно с коса до раменете. Този Лайл си тръгва, хвърляйки подозрителен поглед на Хари, като че ли той си е платил не само за масажа, а и за номера с кожите и камшика.
Отначало Хари и Дженис си мислят, че само момичето с платиненорусата коса и почти идеална кожа може да докосва монетите. Тя премества листовете от бюрото си в единия му край и се опитва да повдигне края на торбата. Доларите се изсипват.
— По дяволите — засмуква единия си пръст. — Може да помогнете с броенето, ако искате.
Те си събличат палтата и започват да ровят в торбата, подреждайки монетите на купчинки от по десет. Цялото бюро е обсипано със сребро, стотици „Мис Свобода“, някои изтънели от употреба, други новички като девственици, от монетния двор. Докосването до това осезаемо богатство от профили, гербове и орли кара Дженис да се подсмива и Хари разбира защо — играят си в калта. Богати са. Купчините се увеличават и се подреждат в колонки от десет по десет. Най-накрая от торбата се изтърсва и последната монета, на която се е закачил мъх от плата, който момичето перва с пръст. Без да се усмихва, тя прокарва червените си нокти по колонките с монети.
— При мене има триста и деветдесет.
Хари потупва своите и докладва:
— Двеста и четирийсет.
Дженис казва:
— Двеста петдесет и осем.
Повече от него, гордее се с нея. Може да стане касиерка, ако той ненадейно пукне. Консултират се с калкулатора — 888.
— Абсолютно точно — казва момичето изненадано, колкото и те.
Тя попълва документите и дава на Хари десетдоларова банкнота и две монети от по двайсет и пет цента ресто. Той се чуди дали да не й ги върне като бакшиш. Монетите се събират в три картонени кутии с размерите на дебели тухли. Хари ги слага една върху друга и когато се опитва да ги вдигне, Дженис и момичето се засмиват на изражението му.
— Господи — възкликва, — колко тежат.
Платиненорусото момиче изчислява на калкулатора.
— Ако предположим, че всяка тежи поне една тройунция, излиза, че тежат трийсет и четири килограма. В половин килограм има само дванайсет тройунции.
Той казва на Дженис:
— Носи една.
Тя вдига една кутия и сега е негов ред да се засмее на изражението й с широко отворени очи.
— Не мога — отговаря тя.
— Ще се наложи — казва той. — Само до банката. Хайде, трябва да се връщам във фирмата. За какво играеш толкова тенис, като нямаш никакви мускули.
Той се гордее с тениса, нарочно се перчи пред момичето, играе ролята на ексцентричен богаташ от „Пен Парк“. То предлага:
— Може Лайл да ви помогне.
Заека не иска да го виждат по улицата с тоя педераст.
— Ще се справим. — А на Дженис казва: — Само си представи, че си бременна. Хайде да тръгваме.
На момичето казва:
— Тя ще се върне за торбите с покупки.
Вдига две от кутиите и отваря вратата с рамо, принуждавайки Дженис да го последва. Навън на студеното слънце и искрящ вятър по Уайзър стрийт се старае да не гримасничи и да не отвръща на погледите на минувачите, които с учудване оглеждат двете малки кутии, които ожесточено стиска на височината на дюкяна си. Някакъв чернокож със син каскет и кървясали очи като късчета мрамор в портокалов сок спира на тротоара и се поклаща към Хари: