Гола, Дженис се блъска в рамката на вратата, която води от банята към спалнята им. Все още гола се промъква в леглото, където той се опитва да чете юлското издание на „Консюмър Рипортс“, и вкарва езика си в устата му. Той долавя вкус на вино, супа и паста за зъби, докато съзнанието му се опитва да претегли предимствата и недостатъците на голямото предлагане на отварачки за консерви, изложени върху цели пет страници на списанието. Отварачките на „Сънбим“ най-добре отваряха правоъгълни и нащърбени кутии, но пробиваха кутиите с кафе с такава сила, че зърната се пръсваха по кухненския плот. При другите опасно се разхвърчаваха малки метални стърготини, а челюстите стискаха толкова силно, че съдържанието на кутията се разсипваше, острието не достигаше вътрешната страна на ръба, а малкото пластмасово приспособление се износваше толкова бързо, че моделът „Екко“ С 865 К беше окачествен като неприемлив. Сред тези фини различия настойчивият като безока змиорка език на Дженис нахлува в него и го дразни. Когато беше на около трийсет години се наложи да изгорят тръбите й, за да отстранят евентуалните странични ефекти от хапчето, и сега демонът на загубата (никога повече деца, никога, никога) е придал на сексуалността й някаква фалшива живост, един деформиран порив. В присвитите й очи, докато се отдръпва от целувката, която той е отхвърлил, не личи разпознаване, личи само блясъкът на алкохола и празно недружелюбно желание. На светлината, на която се опитваше да чете, той вижда омразната състарена кожа в основата на шията й, зачервена и опъната като заздравяваща рана от изгаряне. Нямаше да я вижда толкова ясно, ако не беше с очилата за четене.
— Господи — казва той, — поне изчакай да изгася лампата.
— Обичам да е светло — настоява тя завалено. — Обичам да гледам сивите косми по гърдите ти.
Това го заинтригува.
— Много ли са? — опитва се да види под брадичката си. — Не са сиви, а просто руси, нали?
Дженис дърпа завивката до кръста му и се навежда да разгледа косъмчетата един по един. Гърдите й висят, а зърната й, неравни като хамбургери, се поклащат на сантиметър от корема му.
— Имаш тук и тук — отскубва тя всяко сиво косъмче.
— Ох, по дяволите, Дженис! Престани. — Той повдига корема си нагоре така, че зърната й се скриват, а гърдите й се сплескват към крехките й ребра. От яд, че е нарушила спокойствието му, той сграбчва косата й в юмрука си, докато с другата ръка държи списанието, от което се опитваше да чете за магнитите, и извива гръб, за да я отхвърли от тялото си върху леглото. В пиянски унес Дженис взима това за любовна игра, смъква завивката още по-надолу и възбудено опипва пениса му. Допирът на току-що измитите й ръце е студен. Следващата страница на „Консюмър Рейортс“ е напечатана в синьо и задава въпроса: „Лятно охлаждане, 1979 — климатик или вентилатор?“. Опитва се да прегледа списъка с предимствата и недостатъците на всеки начин на охлаждане (обемист и сложен за инсталиране срещу лек и преносим, скъп за поддържане срещу евтина поддръжка, вентилаторът изглежда обира всички точки), но не може напълно да се отърси от вълнението под кръста си, където тревожните пръсти на Дженис изглежда задават същия въпрос отново и отново, без да получат отговора, който търсят. Вбесен, той захвърля списанието към стената, зад която спи мама Спрингър. Внимателно сваля очилата си за четене, поставя ги на нощното шкафче и гаси лампата.
Сега настоятелната плът на жена му трябва да се състезава с внезапното му желание за сън, донесено от тъмнината. Денят беше дълъг. Събуди се в шест и трийсет и стана в седем. Клепачите му са изтънели прекалено много и той не може да понася ярката сутрешната светлина. Дори сега, към полунощ, усеща как ранното утро настъпва към него. Отново си спомня за синеокия призрак, носещ гените на Рут и неговите, и тогава си представя онази Рут отпреди толкова много време, която за първи път чука права, възкликвайки „Ей“, изненадан от красотата й, от издълженото й тяло, осветено от уличната лампа на Съмър стрийт, докато пенисът му тръпнеше, еректирал в зрялата, сочна хубост над него. Ей, тъжно му е, че едно толкова великолепно действие се е превърнало в това замъглено ровичкане на две стари тела, едното сънено, а другото пияно. Дженис вече го опипва враждебно, но пенисът му отказва да откликне; допирът й го изгаря като фокусирани през лупа слънчеви лъчи върху парче коприна, както навремето децата убиваха мравки. Хари беше гледал, но никога не беше участвал в подобно нещо. Достатъчно сме жестоки и без да го искаме. Той се дразни, че в желанието си да заблуди чувството си на изоставеност, след като се беше скарала с майка си и вероятно също се страхуваше от завръщането на сина си, Дженис не му оставяше време, през което кръвта да се събере в чатала му, както в девети клас в час по алгебра, когато седеше до Лоти Бингаман. Вдигайки ръка, за да отговори на въпроса на учителя, Лоти му разкри къдравите косъмчета под митницата си, тънката памучна блузка прилепна към еластичния й сутиен, така че пъпешовият му цвят прозираше през тъканта. Хари се притесни, че звънецът ще удари и той ще трябва да стане прав, докато все още е надървен.