— … ако имах хубави крака като твоите — искрено казва на Дженис жената на Рони.
— О, но ти имаш прекрасна талия. Аз понапълнях с годинките. Хари казва, че приличам на кисела краставичка. — Кикот. Първо започва да се киска, после започва да заваля.
— Изглежда ми заспал.
Той отваря очи и казва:
— Вчера, докато се прибирах, чух по радиото една смешна случка.
— Трябва да уволнят Озарк — настоява Рони на висок глас. — Той е загубил уважението им. Докато не го консервират и не продадат Роуз, Филаделфия са УМРЕЛИ, мъртви.
— Слушам те — казва ужасната приятелка на Бъди, така че Хари трябва да продължи.
— Ами, говорителката по радиото съобщи за някакъв лекар от Балтимор, който убил една гъска със стик за голф на самото игрище.
— Гъска за голф — киска се Дженис.
Някой ден ще вземе един голям камък и с огромна наслада ще смачка черепа й с него.
— Къде чу това, Хари? — пита Уеб Мъркет, включвайки се късно, но учтиво наклонил издължената си глава, примижавайки с око, за да избегне дима от цигарата си.
— Вчера по радиото, докато се прибирах вкъщи — отговаря Хари, съжалявайки, че изобщо беше споменал за това.
— Като говорим за вчера — Бъди просто се чувства длъжен да го прекъсне, — видях опашка за бензин дълга пет пресечки. На онази бензиностанция на „Съноко“ на ъгъла на „Еш“ и Четвърта улица, опашката продължаваше по Четвърта до „Бътънууд“, после по Пета и оттам обратно до „Еш“, а друга опашка се беше извила от отсрещната страна на „Еш“. Дори имаше регулировчици. Не можех да повярвам, колите продължаваха да се редят. Пет шибани пресечки.
— Един голям дилър на петрол за битови нужди, който ни е клиент — казва Рони, — твърди, че имат достатъчно суров петрол, но просто са решили да спрат кранчето на бензина, за да произвеждат повече нафта за отопление. Според тях зимата е вече тук. Попитах тоя тип какво ще стане със средностатистическия шофьор, а той ме изгледа странно и каза: „Да ходи на майната си, вместо да кара всеки уикенд до плажа на Джърси“.
— Рони, Хари се опитва да ни разкаже нещо — казва Телма.
— Няма значение — отговаря той, наслаждавайки се на продължителното внимание, на комедията на забавянето.
Слънцето огрява планината. Вторият джин циркулира във вените му, приповдигайки настроението му. Обожава тази компания, неговата компания и компаниите на съседните маси, които спокойно могат да се смесят с тях, всеки познава всекиго, дори децата в басейна, които все някой ще спаси, даже онази спасителка с карамелен тен, която правеше балончета с дъвката си, да не беше на смяна. Обожава факта, че всичко това е на кредит, че клубът не си иска парите до десето число всеки месец.
Започват да му се молят.
— Хайде, Хари, не ставай гаден — казва му приятелката на Бъди. Тя му знае името, значи и той трябва да разбере нейното.
Гретхен, Джинджър. Може това по бедрата й да не са пъпки, а обрив от шоколад или коприва. Изглежда алергична с това хлътнало лице, сякаш има трудности с дишането. Всеки си има своите недостатъци.
— Ами, някакъв лекар — отстъпва той — е хвърлен в затвора за това, че убил някаква гъска със стика си за голф на самото игрище.
— Кое игрище? — пита Рони.
— Знаех си, че ще ме питаш — отговаря Хари. — Ако не ти, то някой друг глупак.
— Сигурно с някой клин — вметва Бъди — право в гърлото. Аз бих й откъснал главата на място.