— Какво мислиш, че става? — пита тя Хари.
Той свива рамене.
— Може би иска да разбере какво месо ще ядем довечера.
Умишлено я бодва пред всички. Ужасната приятелка се изкисква. Хари се засрамва и се замисля за ръцете на Уеб около бедрата на Синди. Тази компания може да провали брака ти, ако й позволиш. Не иска да става сантиментален. Дженис нарочно му казва:
— Скъпи, ще ми поръчаш ли още една водка с тоник, докато се върна?
— Не. — И допълва по-меко: — Ще си помисля.
Но хладината между тях е станала явна на цялата компания.
Мъркетови си казват нещо и решават, че май е станало време да си ходят, за да освободят тринайсетгодишната си детегледачка, дете на техен съсед. Същата светлина, която запали веждите на Уеб, сега осветява тънките косъмчета по настръхналите бедра на Синди. Без да се намята с кърпата си, тя се отправя към дамската съблекалня, бледите й крака оставят мокри стъпки по сивите плочки.
Чакай, чакай, неделята, уикендът не може да са свършили, в чашата остава още една златиста глътка. Върху прозрачната повърхност на масата, заобиколена от метални столове, чашите с напитки са отпечатали една призрачна мрежа от кръгове, които се виждат на светлината на залязващото слънце. Какво може да иска майката на Дженис? Обажда им се от един тъмен стар свят, който Хари помни, но иска да остави заровен, един свят на много дрехи и непроветрени преддверия, на кофи с въглища и тесни къщички със злобно спуснати щори, където фермерите вършат тежката работа, а собствениците на фабрики управляват града и земите. Тук майки завиват с хавлии излезлите си от водата зъзнещи деца. Хавлията на Синди виси на празния й стол. На Заека му се иска да е хавлиена кърпа под дупето на Синди. От тази мисъл устата му пресъхва. По нейния чатал няма никакви пъпки. Небеса! Поглежда нагоре и вижда планината да закрива слънцето, въпреки че столовете пускат дълги ромбовидни сенки. Бъди Ингълфингър говори на Уеб Мъркет разпалено с приглушен глас:
— Запитай се някога кой печели от инфлацията. Задлъжнелите, отрепките на обществото. Правителството също печели, защото събира повече данъци, без да е вдигнало ставките. Кой не печели? Хората с пари, онези, които си плащат сметките. И затова — гласът му се превръща в затворническо съскане — тези хора изчезват като червените индианци. Защо да работя — пита той Уеб, — когато парите излизат направо от джоба ми за добруването на онези, които не работят?
Хари оставя мислите си да блуждаят по планинския хребет, където облаците се вдигат като пара. Като по даден знак Маунт Пемакуид се слива с лятното небе, въпреки че басейнът вече е в сянка. Телма весело говори на приятелката си:
— Астрология, хиромантия, психиатрия — аз съм за всичко това. За всичко, което ти помага да оцелееш.
Хари мисли за собствените си родители. Те трябваше да членуват в някой клуб. Изживяха дните си в постоянна борба. Мама на нож със съседите, татко и съюзът му в омраза срещу собствениците на печатарската фабрика, където похаби живота си. И двамата презираха малкото приятели и роднини, които се опитваха да поддържат някакви контакти с тях. Четиримата — мама, татко, Хари и Мим — срещу целия свят, изпитвайки вина, ако потърсят приятел извън семейството. „Не се доверявай на никого: Анди Мелън не го прави, аз също.“ Милият татко. Така и не успя да изплува. Заека се носи над този стар запомнен свят богат, спокоен.
Бъди продължава огорчено:
— Парите, които излизат от един джоб, отиват в друг, не се изпаряват. Важните клечки забогатяват от това.
Един стол остъргва плочките и Заека чувства, че Уеб се е изправил. Гласът му идва отвисоко, тържествен и успокоителен:
— Явно единственото решение е сам да станеш важна клечка.
— Да, бе — казва Бъди със съзнанието, че го пренебрегват.
Едно петънце, някаква птица, може би митичният орел, но не, по-скоро ястреб, ако се съди по неподвижните му криле, флиртува в полета си с назъбения златистозелен хребет на планината над него като петънце на снимка от „Кодак“ или отвъд него извън погледа, докато синият облак се разгръща безкрайно и могъщо. Още един стол остъргва плочките. Чува името си. Дженис остро извиква: „Хари“.
Той бавно свежда поглед от тази величествена гледка и докато очите му привикнат, усеща внезапна болка в главата си, малко артериално бодване: вероятно мъжете започват да умират с подобни незначителни, необясними болки, някои бавно, като че ли са стъпкани от котка, а други бързо, като че ли са сграбчени от ястреб. Рак, инфаркт.