Ако разсърдиш старата лейди Спрингър, няма прошка, тя никога не забравя. През първите години от брака им Хари беше доста суров към Дженис и злобата все още личеше около устата на Беси. Той тръгва от верандата към телефона в кухнята. Докато звъни в пицарията, Нелсън се приближава към него и започва да рови из джобовете му.
— Хей — казва бащата, — какво ме пребъркваш?
— Търся ключовете от колата. Мама каза да взема колата отпред.
Хари намества телефонната слушалка между ухото и рамото си и изважда ключовете от левия си джоб. Докато му ги подава, за първи път поглежда Нелсън право в лицето. Не открива нищо от самия себе си, освен късия прав нос и малкото място в косата над веждата му, което кара няколко косъмчета да стърчат в друга посока, сякаш изразяват съмнение. Странно нещо са гените. Толкова точно са запаметили кода, че могат да пренесат едно такова малко нещо. Онова момиче имаше същата стойка като Рут: леко издадената горна устна и бедрата й — меки и в същото време стегнати, утешителни.
— Благодаря, тате.
— Не се мотайте. Няма нищо по-лошо от студена пица.
— Какво искате да кажете? — пита студен глас от другата страна на линията, след като най-накрая е благоволил да вдигне телефона.
— Нищо, извинете — отговаря Хари и поръчва три пици: една „Пеперони“, една комбинирана и една с гъби, в случай че Мелани промени решението си. Дава на Нелсън десет долара:
— Трябва да си поговорим, Нели, когато си починеш малко.
Забележката сякаш върви заедно с парите. Синът му не отговаря и взима банкнотата. Когато младите тръгват, Хари се връща на верандата и казва на жените:
— Не беше толкова зле, нали? Май няма нищо против да спи в шивачната.
— Така изглежда, но не означава, че ще спи там — мрачно изрича мама Спрингър.
— Така е — съгласява се Хари. — Как ви се струва? Приятелката?
— Прилича ли ти на приятелка? — пита Дженис. Най-накрая е седнала и в ръката си държи малка чашка. По цвета на течността не може да определи какво пие, нещо лепкаво, но наситено червено като крем — содата от едно време или като течността в термометрите.
— Какво искаш да кажеш? Прекарали са миналата нощ заедно в едно поле, а един Господ знае къде са спали в Колорадо. Сигурно в някоя пещера.
— Не съм сигурна, че сега нещата стоят така. Днешните момчета и момичета се опитват да бъдат приятели, не като нас навремето.
— Нелсън не изглежда доволен — обявява мама Спрингър авторитетно.
— Кога пък е изглеждал доволен? — пита Хари.
— Като малък ми изглеждаше много благонадежден — казва баба му.
— Беси, ти какво мислиш, че го води тук?
Старата дама въздиша:
— Някакво разочарование, нещо, което е било прекалено голямо за него. Ако това момиче не се държи добре под покрива ми, аз се изнасям. След службата в църквата говорих с Грейс Стул и тя е склонна, бедната, да се пренеса при нея. Смята, че това може да удължи живота й.
— Мамо — пита Дженис, — не изпускаш ли сериала „Всички от семейството“?
— Ще дават серия, която съм гледала, онази, в която старата приятелка на Арчи се връща да го моли за пари. Сега през лятото дават само повторения. Надявам се обаче да гледам „Джеферсънови“ в девет и половина преди онова предаване за Мойсей, ако остана будна. Май ще се кача горе да си вдигна краката. Когато оправях леглото на Нели, си ударих крака в таблата и сега вената не спира да пулсира.
Изправя се и лицето й трепва.
— Мамо — казва Дженис нетърпеливо, — аз щях да оправя тези легла, ако ме беше изчакала. Чакай да се кача с теб да видя гостната.
Хари ги следва към трапезарията. На верандата е станало прекалено трагично — букът е притъмнял като мастило, привлечените от светлината нощни пеперуди разбиват крилете си в прозореца. Харесва му да гледа под поличката на Дженис, докато се качва нагоре с майка си, за да се увери, че всичко е наред. Трябва да се опита да я чука някой път, когато и двамата са будни. Можеше да се качи и да й помогне, но екзотичното бяло лице на жената на корицата на юлския брой на „Консюмър Рипортс“ неустоимо го привлича. Сутринта беше свалил списанието, за да го прочете в приятния час, преди мама да отиде на църква, а двамата с Дженис да тръгнат за клуба. То все още лежи на облегалката на фотьойла, който служеше за вечерния трон на стария Фред. Човек не можеше да го помръдне оттам; дори и когато отидеше в банята или в кухнята да си вземе диетична пепси-кола, никой не смееше да седне на стола. Хари се настанява в него. Момичето на корицата носи бяло бомбе върху гримираното си в бяло лице над реверите на чисто белия си смокинг; гримирана е в бяло, червено и синьо като клоун, а върху вдигнатата й ръка има капка лепкаво бяло тоалетно мляко за лице. Манекенките са проститутки, момичетата в порнофилмите гримират лицата си така. БРОДУЕЙ ТЕСТВА ТОАЛЕТНИТЕ МЛЕКА ЗА ЛИЦЕ, пише под снимката й, тъй като млеката за лице са един от артикулите, изпробвани в този брой, заедно с домашното сирене (колко нечисто е то; доста е замърсено), климатиците, стереоуредбите и отварачките за консерви (Защо изобщо произвеждат правоъгълни консервени кутии?). Той обръща страницата, за да разгледа статията за климатиците, и прочита, че ако живееш в район с висока влажност (а той смята, че живее, поне в сравнение с Аризона), почти всички модели имат склонност да капят, някои толкова обилно, че се превръщат в съмнителен избор, особено за инсталиране във вътрешен двор или над пътека. Щеше да бъде добре да има вътрешен двор, както и сенчеста всекидневна, като тази на Уеб Мъркет. Уеб и онази сладка малка кучка Синди винаги изглеждат като извадени от списание. Въпреки това Заека е доволен. Винаги е харесвал домашния уют. Над него жените забързано оправят стаята, а лятната нощ залива прозорците му като езеро. Успява да прочете за стереоуредбите и дори част от статията за заеми за коли, преди Нелсън и Мелани да изникнат в нощта с три мазни кутии с пица. Хари бързо сваля очилата си за четене. С тях се чувства странно гол.