Лицето на сина му се е разведрило и дори може да се каже, че изглежда весело.
— Хей — казва той, — мустангът на мама наистина може да върви, ако го помолиш както трябва. Някакъв първобитник в „кади“ от шейсет и девета непрекъснато форсираше двигателя, но аз го подминах като пътен знак. Следваше ме през целия път до моста над Рънинг Хорс. Беше доста страшничко.
— Оттам ли идвате? Боже, нищо чудно, че се забавихте толкова.
— Нелсън ме разведе из града — обяснява Мелани с музикалната си усмивка, която сякаш оставя следи от тананикане в пространството, и тръгва към кухнята с кутиите пица. Вече има онази изправена походка на сервитьорка.
Той се провиква след нея:
— Градът е виждал и по-добри времена.
— Мисля, че е красив — долита отговорът й. — Хората боядисват къщите си в най-различни цветове като в страните на Средиземно море.
— Мексиканците си ги боядисват така — уточнява Хари. — Мексиканците и испанците.
— Татко, това са предразсъдъци. Трябва да пътуваш повече.
— Ами, това е на шега. Обичам всички, особено когато прозорците на колата ми са затворени — и добавя — „Тойота“ щяха да платят двамата с майка ти да отидем до Атланта, но точно тогава някакво представителство около Харисбърг продаде повече коли и заминаха вместо нас. Беше някакво регионално събитие. Стана ми гадно, защото Югът винаги ми е бил интересен, обожавам топлото време.
— Не бъди толкова стиснат, татко. Избери си почивка и си плати сам.
— Каква ти почивка, така сме загазили с онази фирма в Поконос.
Гордостта на стария Спрингър.
— В Кент изкарах курс по социология. Причината да си толкова пестелив е, че като си бил малък по време на Депресията, си свикнал с беднотията. Бил си травматизиран.
— Не бяхме толкова зле. Татко изкарваше прилични пари, печатарите не ги съкращаваха като някои други. Както и да е, кой казва, че съм стиснат?
— Вече дължиш на Мелани три долара. Трябваше да взема назаем от нея.
— Да не би трите пици да струват тринайсет долара?
— Взехме и няколко бири.
— Двамата с Мелани може сами да си плащате бирата. Ние не пием бира, прекалено калорична е.
— Къде е мама?
— Горе. И още нещо. Не оставяй колата на майка си отпред със свален гюрук. Дори когато не вали, от клена пада нещо лепкаво върху седалките.
— Мислех пак да излезем.
— Шегуваш ли се? Нали каза, че сте спали само един час?
— Татко, престани да ме поучаваш, вече съм почти на двайсет и три.
— На двайсет и три и без никакъв ум. Дай ми ключовете. Ще вкарам мустанга в гаража.
— Мамооо — момчето крещи към горния етаж, — татко не ми дава да карам колата ти.
Дженис слиза долу. Облякла си е ментовозелената рокля и изглежда уморена. Хари й казва:
— Помолих го само да я паркира в гаража. Смолата от клена пада по седалките и те започват да лепнат. А той иска пак да излиза. Господи, почти десет часът е.