Выбрать главу

— Кленът спря да капе вече — отговаря Дженис, а на Нелсън казва просто:

— Ако няма да излизаш пак, вдигни гюрука. Оня ден имаше ужасна буря, даже валя град.

— Защо мислиш — пита я Заека, — че гюрукът ти е целият лепкав и намазан с нещо черно? Смолата или каквото и да е там капе по брезента и не може да се изпере.

— Хари, колата не е твоя — заявява тя.

— Пииица — провиква се Мелани от кухнята, а гласът й е весел и гладък като перла. — Mangiamo, prego!

— Татко се е побъркал по колите, нали? — пита Нелсън майка си. — Като че ли сега, като ги продава, са станали вълшебни.

Хари я пита:

— Ами мама, ще яде ли пак?

— Каза, че й е лошо.

— Страхотно, в това й е чарът.

— Имаше доста вълнуващ ден.

— Аз също имах вълнуващ ден. Току-що ми казаха, че съм стиснат и че смятам колите за вълшебни. Не трябваше да се държи така, толкова злобно. Освен това, Нелсън, днес вкарах топка в осемнайсета дупка с един удар по-малко, сещаш ли се? Бих с железния стик, топката мина през поточето и продължи с лек десен наклон, а след това я издигнах на около седем метра и уцелих. Пазиш ли си още стиковете? Трябва да поиграем.

И той бащински слага ръка на гърба на момчето.

— Продадох ги на един тип в Кент. — Нелсън бързо отстъпва, за да избегне допира на баща си. — Мисля, че това е най-тъпата игра, измисляна някога.

— Трябва да ни разкажеш за делтапланеризма — казва майка му.

— Готино е. Много е тихо. Носиш се по вятъра и не чувстваш абсолютно нищо. Някои хора се надрусват преди това, но тогава има опасност да си помислиш, че наистина можеш да летиш.

Сладката Мелани е подредила чинии и е извадила пиците от кутиите върху хартиени подложки. Дженис пита:

— Мелани, ти караш ли делтапланер?

— О, не — отговаря момичето. — Ще умра от страх.

Странно, но смехът й не прекъсва сияещия й поглед с цвят на карамел.

— Пру караше с Нелсън, но аз така и не се качих.

— Коя е Пру? — пита Хари.

— Не я познаваш — отговаря синът му.

— Знам. Знам, че не я познавам. Ако я познавах, нямаше да питам.

— Мисля, че всички сме уморени и раздразнителни — казва Дженис, докато вдига парче пица „Пеперони“ и го поставя в една от чиниите. Нелсън решава, че чинията е за него.

— Кажи на татко да престане да се обляга на мен — оплаква се той, сядайки на масата, като че ли току-що е паднал от мотор и се е натъртил.

В леглото Хари пита Дженис:

— Какво мислиш, че тормози хлапето?

— Не знам.

— Има нещо.

— Да.

Докато обмислят това, чуват телевизора в стаята на мама Спрингър. Явно гледа предаването за Мойсей, съдейки по библейските гласове, викове и тътен с музикално кресчендо между тях. Старата жена се унася от звука и понякога телевизорът пращи по цели нощи, докато Дженис не отиде на пръсти да го изключи.

Мелани си е легнала в стаята заедно с шивашкия манекен. Нелсън отиде да гледа „Джеферсънови“ с баба си и когато родителите му се качиха горе, вече си беше легнал в старата си стая, без да пожелае лека нощ. Натъртен. Заека се чуди дали младата двойка от провинцията ще дойде във фирмата утре. Бледото лице на момичето и шумът от телевизора в стаята на мама Спрингър се смесват в съзнанието му, докато екзалтираната музика се извисява.

— Как ти се стори момичето? — пита Дженис.

— Малката Мелани. Като призрак. Всички от тяхното поколение ли са такива, като че ли върху главите им току-що е паднал камък и това е най-върховното им преживяване?

— Мисля, че се опитва да спечели благоразположението ни. Сигурно е трудно да отидеш в къщата на гаджето си и да си намериш място. Аз не бих издържала и десет минути с майка ти.

Добре, че не знае за отровата, която майка му бълваше срещу нея.

— Мама беше като мен — отговаря Хари, — не обичаше тълпите.

Нови хора в двата края на къщата и духът на стария Спрингър във фотьойла на долния етаж.

— Не ми изглеждат много влюбени. Или днешната младеж е такава? Не се докосват.

— Сигурно не искат да ни шокират. Съзнават, че трябва да спечелят мама.

— Добре дошла в отбора.

Дженис обмисля това. Леглото от другата страна на стената проскърцва, чува се шум от тежки провлечени стъпки. Въодушевените викове от телевизора замлъкват. С едно щракване. Бърт Ланкастър тъкмо се беше развихрил. Тези зъби — дали наистина са негови? Всички звезди си правят коронки. Дори Хари имаше доста неприятности с кътниците, но сега са безопасно и безболезнено облечени в златни коронки от по четиристотин и петдесет долара.