Дженис разбира, че се опитва да й го върне, обръща се с гръб към него с онази електрическа скорост като на филм на бързи обороти и се отправя към телефона в трапезарията.
— Ще го поканя следващата седмица — казва, — ако това ще те направи по-малко заядлив.
Чарли винаги носи цветя, увити в хартия във формата на конус, които подарява на мама Спрингър. След толкова години лизане на задника на Спрингър знае как да се увърта около вдовицата му. Беси ги приема, без дори да се усмихне, моминското й име беше Кьорнер и тя така и не прие факта, че Фред нае за свой служител грък. Лошото й, чувство се затвърди, когато Чарли започна връзка с Дженис с катастрофални последствия точно когато първият човек кацна на Луната.
Неразопакованият букет е от рози с цвета на породист светлокафяв кон. Дженис ги слага във ваза, ахкайки. Специално за случая се е докарала в лятна рокля на маргаритки, която разкрива загорелите й рамене. Косата й е вдигната нагоре уж заради жегата, но всъщност за да напомни на всички за тънкото й вратле и за да разкрие златното колие с фигурки на рибки, което Хари й подари за двайсетата годишнина от сватбата им преди три години. Тогава беше платил за него деветстотин долара, а сега, когато цената на златото скачаше като луда, сигурно струваше хиляда и петстотин. Тя се навежда да целуне Чарли по устата, а не по бузата, напомняйки на всички присъстващи как телата им са се сливали.
— Чарли, изглеждаш ми прекалено слаб — казва Дженис, — не се ли храниш?
— Непрекъснато се тъпча, Джен, но вече не ми се лепи по кокалите. Ти обаче изглеждаш страхотно.
— Мелани ни е подложила всички на здравословна диета. Нали, мамо? Житни зародиши, кълнове от люцерна и какво ли още не. Кисело мляко.
— Чувствам се много по-добре, кълна се — заявява Беси.
— Не знам обаче дали е от диетата, или от оживлението в къщата.
Квадратните върхове на пръстите на Чарли все още стоят върху кафявата ръка на Дженис. Заека отбелязва това, както би забелязал някой природен феномен — колорадски бръмбар върху бобено листо или два клона, докосващи се от вятъра. След това си спомня какво е чувството на любовта, пълзяща по молекулите ти: огромно, кожа върху кожа, планетите се сблъскват.
— Ядем прекалено много захар и натрий — казва Мелани с щастливия си приповдигнат тон, който сякаш се носи без връзка с това под него, като благословия, за която никой не е молил. Ръката на Чарли се е отдръпнала от кожата на Дженис, заел е бойна готовност, профилът му блести в сумрака на стаята, през която всички посетители на този дом трябва да минат, с ниски вежди и издадени челюсти. Мускулчетата на челюстта му пулсират. Изглежда по-млад, отколкото във фирмата, вероятно заради слабата светлина.
— Мелани — казва Хари, — нали помниш Чарли, с когото обядвахме при теб оня ден?
— Разбира се. Той яде гъби с онази средиземноморска подправка.
— Лук — казва Чарли, подавайки ръка, за да стисне нейната.
— Чарли е дясната ми ръка във фирмата, или може би аз съм неговата. Продава коли във фирмата на Спрингър от… — не може да се сети за нищо забавно.
— Откакто им викат каруци без коне — казва Чарли и поема ръката й в своята. Хари гледа и се възхищава на слабата й млада ръка. Хората пълнеят навсякъде. Краката на старата Спрингър изглеждат като малки, обсипани с вени франзели. С изключение на космическия си взор, Мелани е стегната като току-що изплетен чорап. Чарли я напада:
— Как си, Мелани? Харесва ли ти областта?
— Да, тук е страхотно — усмихва му се тя. — Даже малко старомодно.
— Хари ми каза, че си от Западния бряг.
Поглежда нагоре и бялото на очите й под ирисите се показва, докато се взира назад към далечния си произход:
— О, да, родена съм в окръг Марин. В момента майка ми живее в едно градче на име Кармел, на юг.
— Чувал съм за него. Там живеят някакви рокзвезди.
— Всъщност не, поне не си спомням… Джоан Баез, но тя пее по-скоро традиционни песни. Живеем в предишната ни вила.
— Как стана това?
Тя се сепва и разказва:
— Баща ми работеше в Сан Франциско като корпоративен адвокат. Когато двамата с майка ми се разведоха, се наложи да продадем къщата на Пасифик авеню. Сега той живее в Орегон и учи за лесничей.
— Звучи ми доста тъжно — казва Хари.