— Естествено, че го мисля — отговаря Чарли, — но какво мисли това хубаво младо момиче? Че шоуто е свършило? Как може?
— Мисля — започва Мелани. — О, не знам… Беси, помогни ми.
Хари не знаеше, че тя се обръща към старата на малко име.
На него му трябваха години, за да се обръща така към нея без притеснения и то стана случайно, когато един ден погрешка нахълта в банята й, докато се къпеше, понеже Дженис се беше залостила в тяхната.
— Кажи си мнението — съветва старата жена. — Всички го правят.
Мелани оглежда лицата им, после отправя взор нагоре, досущ като светците по иконите.
— Смятам, че можем да се научим да живеем и без нещата, които са на изчерпване. Не са ми нужни електрически ножове и други подобни глупости. Притеснявам се повече за охлювите и китовете, отколкото за желязната руда и петрола. — Произнася последната дума бавно и на срички и гледа Хари втренчено, като че ли той е луд на тема петрол. Решава, че това, което мрази в нея, е, че тя сякаш винаги се опитва да го хипнотизира.
— Искам да кажа — продължава тя, — че щом нещата продължават да никнат и растат, значи живеем в свят с безкрайни възможности.
Мелодията от думите й увисва в притъмнялото пространство на верандата. Извънземна. Лунатичка.
— Никнат плевели — казва Хари. — Къде, по дяволите, е Нелсън?
Решава, че се дразни, защото това момиче е извън този свят и това кара неговият да изглежда малък. Изпитва по-топли чувства дори към старата дебела Беси. Нейният глас поне носи в себе си част от региона, от неговия живот. Онзи път, когато беше връхлетял в банята, не видя кой знае какво; тя извика седнала на тоалетната с пола около коленете, той чу вика й, но не видя почти нищо, само едно петно, бяло като мраморния плот на касапина.
Беси му отговаря печално:
— Мисля, че излезе за нещо. Дженис сигурно знае.
Дженис се появява на вратата с енергичен вид в роклята на маргаритки и с оранжева престилка.
— Излезе около шест часа с Били Фознахт. Трябваше да са се върнали вече.
— Коя кола взеха?
— Наложи се да вземат королата. Ти беше в магазина за алкохол с мустанга.
— Страхотно. Какво прави тук Били Фознахт? Защо не е в армията? — ще му се да изглежда по-авторитетен пред Чарли и Мелани.
В начина, по който Дженис държи дървената лъжица, също прозира авторитет. Тя казва, без да се обръща към някого конкретно:
— Говори се, че се справя доста добре. Следва първи курс за зъболекар някъде в Нова Англия. Иска да стане, как се казваше?
— Офталмолог — предлага Заека.
— Ендодонт.
— Боже Господи! — е всичко, което Хари може да каже. Преди десет години, когато къщата му изгоря, Били беше нарекъл майка си кучка. Оттогава често го беше срещал през всичките години, през които Нелсън учеше в гимназията на Маунт Джъдж, но никога не забрави онзи случай. Спомняше си как Пеги го беше зашлевила, това малко тринайсетгодишно момче, а пръстите й оставиха розови отпечатъци върху нежната детска буза.
После той й каза, че е курва, а спермата на Хари тръпнеше топла в нея. По-късно през същата нощ Нелсън се беше заклел да убие баща си. „Шибан задник. Остави я да умре.
Ще те убия. Ще те убия.“ Хари беше вдишал ръце, за да се бие. Нещастието на живота му. То го отнася надалече от лицата на верандата. В тишината чува почукване на чука на съседката му.
— Как са Оли и Пеги? — пита с дрезгав глас, въпреки че се беше прокашлял.
Сега, когато бизнесът с „Тойота“ е повишил социалния му статут, вече не се срещаше с родителите на Били.
— Карат я все така — отговаря Дженис. — Оли още работи в музикалния магазин. Говори се, че Пеги се е присъединила в защита на някаква кауза. — И Дженис се връща към готвенето.
Чарли казва на Мелани:
— Трябва да си запазиш билет за Флорида, когато ти омръзне да висиш тук.
— Какво ти става с тази Флорида? — пита Хари високо. — Момичето ти каза, че е от Калифорния, а ти непрекъснато й навираш Флорида в лицето. Няма връзка.
Чарли всмуква от газирания си розов пунш и си придава вид на трогателен стар човечец, кожата около скалпа му е още по-опъната.
— Може да създадем връзка.
Мелани се провиква към кухнята: