— Просто ми е интересно.
— Трябваше да ти е интересно, когато дядо ти Спрингър беше жив, за да ти обясни. Той сам беше измислил всичко това. При продажбата на някоя кола на клиент бедният човечец си мислеше, че е обрал стария Фред, докато в действителност сделката беше рехава като паяжина. Когато искаше „Тойота“ да му даде представителството, настояваше за допълнително сервизно пространство, което беше обрасло с бурени, и после намери някакъв предприемач, който му дължеше услуга, да излее плоча и да направи изолацията. Още не можем да отопляваме магазина през зимата, само да чуеш как псува Мани.
Нелсън пита:
— А някога превъртали ли са километража?
— Откъде научи тази фраза?
— От книжката.
— Ами… — Не е толкова зле, мисли си Хари, да си говори смислено с хлапето, докато дъждът плющи. Не може да разбере защо се изнервя, когато гледа момчето да чете. Като че ли замисля нещо. Казват, че четенето трябвало да се поощрява, но никой не ти казва защо. — Превъртането на километража е престъпление. Но може би по онова време някой механик да е действал с отвертката. Хората, които купуват употребявани коли, и без това знаят, че поемат риск. Една кола може да пробяга трийсет и осем хиляди километра без никаква повреда или да спука цилиндър още на другия ден. Кой може да каже? Виждал съм запазени коли, които се движат като нови. Онези фолксвагени бръмбар не можеш да ги счупиш. Ламарините им са толкова износени и ръждясали, че шофьорът вижда пътя под краката си, но двигателят още работи като часовник.
Хвърля разръфаната зелена книжка обратно на Нелсън. Той се протяга да я хване. Хари го пита:
— Как се чувстваш, когато гаджето ти излиза с някой друг?
— Казвал съм ти и преди, татко, тя не ми е гадже, а приятелка. Не може ли човек да си има приятелка от другия пол?
— Може да се пробва. Защо тогава се е съгласила да се премести да живее с теб?
Търпението на сина му се изчерпва, но той решава да продължи да го притиска, няма да научи нищо, ако си мълчи.
— Трябваше да се махне от Колорадо, а аз отивах на изток и й казах, че къщата на баба ми има много свободни стаи. Нали не създава проблеми?
— Не, направо е влязла под кожата на старата Беси. Какво е станало в Колорадо, че е трябвало да се махне оттам?
— Е, нали знаеш, неподходящият тип се навърташе около нея и тя искаше да си подреди мислите.
Дъждът продължава да трополи по прозорците. Заека винаги беше харесвал чувството да си на сухо, когато навън вали. Керемиди по покрива, парчета изпечена глина, не по-дебели от картон, го пазят сух. Неща, които те докосват, и все пак не.
Хари пита деликатно:
— Познаващ ли мъжа, с когото излезе?
— Да, татко, ти също го познаваш.
— Били Фознахт?
— Опитай пак. Сети се за някой по-стар, сети се за някой грък.
— Боже Господи, шегуваш се, този стар пръч?
Нелсън го наблюдава внимателно, с неподвижно озлобление. Не се смее, въпреки че му се предоставя възможност. Обяснява:
— Той й се обади в „Креп Хаус“ и я покани, а тя си каза: „Защо не?“. Тук е доста скучно, признай си. Отидоха само да вечерят, не му е обещавала да си ляга с него. Проблемът на вашето поколение, татко, е, че можете да мислите само в определена насока.
— Чарли Ставрос — изрича Хари, опитвайки се да го осмисли.
Хлапето изглежда в настроение да споделя. Заека се решава да продължи:
— Спомняш ли си, че известно време той се виждаше с майка ти?
— Спомням си. Но май всички останали сте забравили. Изглежда, така ви е доста удобно.
— Времената се менят. Мислиш, че не трябва да ни е удобно?
Нелсън изсумтява, потъвайки в стария диван.
— Не ме е грижа чак толкова. Не е моят живот.
— А беше — казва Хари. — Ти беше тук. Беше ми мъчно за теб, Нелсън, но не знаех какво да направя. Онова бедно момиче Джил…
— Татко…
— Скийтър умрял, знаеш ли? Убили го при престрелка във Филаделфия. Някой ми изпрати изрезка от вестник.
— Мама ми писа. Не се изненадвам. Беше луд.
— Да, но после стана нормален. Знаеш ли, че казваше, че ще умре след десет години. Наистина притежаваше известно…
— Татко, дай да поохладим разговора.
— Добре, нямам нищо против. Става.
Дъжд. Толкова сладък, толкова твърд. В градината малките буци пръст под марулята и изкривените листа на боба, надупчени от колорадския бръмбар, потъмняват, напояват се, листата над тях блещукат, капят, споделяйки тайната на дъжда. Заека свежда поглед към списанието си, след като е изучавал упоритото мрачно лице на Нелсън. Най-добрият вид тостер за четири филийки, чете той, е този, който има отделно устройство за всеки двоен процеп за филийки. Ставрос и Мелани, можете ли да повярвате? Чарли непрекъснато повтаряше, че харесва стила й.