За да се извини, че е отрязал баща си, когато дъждът му навяваше спомени, Нелсън нарушава тишината:
— Всъщност каква е длъжността на Чарли във фирмата?
— Старши представител по продажбите. Отговаря за употребяваните коли, а аз — за новите. Общо взето, това е. На практика се препокриваме. Заедно с Джейк и Руди, естествено.
Иска да напомни на хлапето за Джейк и Руди. Те не са синове на богаташи и добре заработват надницата си.
— Доволен ли си от работата на Чарли?
— Напълно. Познава нещата по-добре от мен. Освен това познава половината окръг.
— Да, но здравето му. Колко енергия мислиш, че му е останала?
Въпросът има някакъв академичен оттенък. Не е питал Нелсън нищо за колежа, може би сега е моментът. С всички тези жени наоколо на сина му е лесно да избегне темата.
— Енергия? Трябва да се пази и да я кара по-внимателно, но си върши работата добре. Днес хората не обичат да ги притискаш, както беше навремето в този бизнес. Мисля, че се доверяват повече на продавачи, които са — как да кажа — по-улегнали. Нямам нищо против стила на Чарли.
Чуди се дали Мелани има. Къде са те сега, в някой ресторант? Представя си лицето й, с блеснал поглед почти като на болна от гуша, и бузите й, които винаги изглеждат като че ли е с руж, порозовели от усилие, още преди да си купи колелото, младото й лице, стегнато и гладко, когато се усмихва и не спира да се усмихва срещу профила на класически мошеник, на Чарли, докато той я сваля. И след това онази работа там долу, дебелия му член с онзи синьо-черен средиземноморски оттенък, и той се пита дали космите й долу са къдрави като косата й; навътре-навън, не може да си представи, че това се случва, докато те си седят тук и слушат дъжда.
Нелсън казва:
— Чудех се дали нещо не може да се направи с колите кабрио. — Мрачната засрамена неувереност подчертава думите му.
— Кабрио? Какво?
— Знаеш какво, татко, не ме карай да ти го казвам. Да ги купуваме и продаваме. В Детройт вече не ги произвеждат, така че старите модели стават все по-ценни. Можеш да продадеш мустанга на мама за повече пари, отколкото си го купил.
— Ако не го потрошиш дотогава.
Това напомняне оказва ефекта, който Заека иска.
— По дяволите! — възкликва момчето беззащитно, като хвърля погледи към всеки ъгъл на тавана в търсене на изход за бягство. — Не съм потрошил безценната ти корола, просто я одрасках.
— Още е в сервиза. Страхотно одраскване.
— Не съм го направил нарочно. Господи, татко, държиш се, като че ли е някаква божествена колесница. С възрастта си станал толкова стиснат.
— Така ли? — пита той искрено, приемайки това за информация.
— Да, мислиш само за пари и вещи.
— А това не е добре, така ли?
— Не.
— Прав си. Забрави за колата. Разкажи ми за колежа.
— Гадно е — идва бързият отговор. — Дънсвил. Хората смятат, че заради онази престрелка преди десет години мястото е суперрадикално, но в действителност повечето деца са местни, от Охайо, и представата им за добро прекарване е да се наливат с бира, докато повърнат, или да се бият с пяна за бръснене по стаите. Повечето от тях и без това ще работят във фирмите на бащите си, така че не ги е грижа.
Хари пропуска това и пита:
— Ходил ли си някога до големия завод „Файърстоун“? Непрекъснато чета във вестниците, че продължават да произвеждат онези облечени в стомана трошки, при все че гърмят в ръцете на всички.
— Типично — казва момчето. — Всички стоки, които купуваме, са такива. Всички американски стоки.
— Едно време бяхме най-добрите — изрича бащата, загледан в пространството, вероятно към някакво място, където той и Нелсън ще бъдат в абсолютно съгласие.
— И аз така чух. — Момчето свежда поглед към книгата.
— Нелсън, относно работата. Казах на майка ти, че ще ти намерим работа за през лятото в автомивката или сервиза. Ще научиш много от Мани и момчетата.
— Татко, прекалено съм стар за автомивката. И може би ми трябва нещо повече от лятна работа.