— Да не би да ми казваш, че ще напуснеш колежа, след като ти остава само една година?
Гласът му се е извисил и момчето изглежда стреснато. Зяпа баща си с отворена уста; с тази тъмна зееща дупка и двете хлътнали очи, лицето му сякаш има три дупки. Дъждът барабани по водосточната тръба на предната веранда. Дженис и майка й слизат след „Уолтънови“, хлипайки. Дженис бърше очите си с пръсти и се засмива.
— Толкова е глупаво така да се вживявам. Актьорите от „Хора“ не можели да се понасят и така сериалът се разпадна.
— Е, нали дават повторения — казва мама Спрингър и се отпуска в сивия диван до Нелсън, като че ли краката й не могат да понесат това малко пътешествие до долния етаж.
Хари обявява:
— Хлапето казва, че може да не се върне в Кент.
Дженис тъкмо се е отправила към кухнята да си налее кампари, но замръзва права. Облечена е само с късата си прозрачна нощница и гащи.
— Ти знаеше това, Хари.
Бикините й са червени, забелязва Хари, но през нощницата изглеждат пепеляворозови. През най-големите жеги миналата седмица си подстрига косата в Брюър при фризьора на Дорис Кауфман. Той е оголил врата й и е отрязал бретона й; Хари още не е свикнал с новата й прическа, сякаш някаква непозната се разхожда из къщата полугола.
— Знаел съм, друг път. След всичките пари, които вложихме в образованието му.
— Е — заключава Дженис, — може да е извлякъл, колкото е могъл от тях.
— Нещо не разбирам. Тука има нещо гнило. Хлапето си идва вкъщи без никакво обяснение, гаджето му излиза с Чарли, а той седи тук и ми намеква, че трябва да го уволня и да го назнача на негово място.
— Е — казва мама Спрингър спокойно, — Нелсън е на възраст. Навремето Фред ти освободи място и аз съм сигурна, Хари, че ако беше жив, щеше да освободи място и за Нелсън.
На секцията в трапезарията Фред Спрингър слуша дъжда със замъглени очи.
— За нищо на света — отсича Хари. — Не и на човек, който напуска колежа няколко дни преди да завърши.
— Виж, Хари — мама Спрингър го изрича спокойно и нежно, сякаш телевизионният сериал я е размекнал, — някои хора биха казали, че и ти не беше толкова обещаващ, когато Фред те нае. Не един или двама го съветваха да не го прави.
Отвън, в провинцията, под земята, старият фермер Байър тъгува за училищните автобуси, изгниващи под дъжда.
— Бях четирийсетгодишен мъж, който беше загубил работата си не по своя вина. Работех като линотипер, докато линотиперите съществуваха.
— Работеше занаята на баща си — обажда се Дженис. — Това иска да прави и Нелсън.
— Сигурно, сигурно — крещи Хари. — Когато завърши колежа, ако все още иска. Въпреки че, честно казано, се надявах да иска нещо повече. Но за какво е това бързане? За какво си е дошъл вкъщи? Ако аз имах късмет да отида в щат като Колорадо на неговата възраст, сто процента щях да остана там поне за през лятото.
Дженис дръпва от цигарата си. Изглежда много по-секси, отколкото съзнава:
— Защо не искаш собствения си син вкъщи?
— Прекалено е голям, за да си бъде вкъщи. От какво бяга?
Ако съди по лицата им, май е налучкал нещо, но не знае какво. Дори не е сигурен, че иска да разбере. В тишината, която му отговаря, той отново се заслушва в проливния дъжд, едно несекващо присъствие на ръба на осветеното им царство, нежно, настоятелно, безспирно, милиони малки оръдия улучват целта и текат като вадички по повърхността на всичко. Скийтър, Джил и Кент Стейт Фор са някъде там, съвсем сухи.
— Забрави — казва Нелсън, изправяйки се. — Не искам да работя с този боклук.
— Защо е толкова враждебно настроен? — пита Хари жените.
— Всичко, което казах, е, че не виждам защо да уволняваме Чарли, за да може хлапето да продава коли кабрио. След време, става. Дори през 1980. Поеми нещата, млада Америко. Изяж ме. Но всичко с времето си, Господи! Време, колкото щеш.
— Така ли? — пита Дженис странно. Знае нещо. Жените винаги знаят нещо.
Той се обръща директно към нея:
— Ти. Мислех, че поне ти ще си лоялна към Чарли.
— Повече, отколкото към собствения си син?
— Вижте какво ще ви кажа. Вижте какво ще ви кажа на всички. Ако Чарли се махне, махам се и аз. — Опитва се да се изправи, но фотьойлът го държи в лепкавите си лапи.
— Урааа! — казва Нелсън, като силно дръпва дънковото си яке от закачалката от вътрешната страна на вратата и си го намята.