Изглежда прегърбен и зъл. Плъх, тръгнал да се дави.
— Сега ще отиде да потроши и мустанга. — Хари успява да се изправи на крака, извисявайки се над всички.
Мама Спрингър плесва коленете си с отворени длани:
— Този спор развали настроението ми. Ще си стопля вода за чаша чай, от тази влага май че в краката ми скачат дяволи.
Дженис казва:
— Хари, пожелай лека нощ на Нелсън, както трябва.
Той протестира:
— Той не ми е пожелал лека нощ както трябва. Аз си седях тук и се опитвах приятелски да си поговоря с него за колежа, но той се държи все едно му вадя зъбите. За какво е тази тайнственост? Дори не знам какво учи сега. Първо беше медицина, но химията му била прекалено трудна, после беше антропология, но там трябвало да учи много наизуст, последното нещо, което чух, беше социални науки, но това пък било големи глупости.
— Уча география — признава Нелсън от вратата. Нервен е. Готов е да хукне да бяга.
— География! Та това го учат в трети клас! Никога не съм чул някой възрастен да учи география.
— Очевидно това е доста добра специалност в колежа — казва Дженис.
— И какво правят по цял ден? Оцветяват карти ли?
— Мамо, трябва да изчезвам. Къде са ключовете от колата ти?
— Виж в джоба на шлифера ми.
Хари не може да се въздържи да не се заяде с него:
— Да знаеш, че тук при нас, когато вали, пътищата са хлъзгави. Ако се загубиш, обади се на професора си по география.
— Много се дразниш, че Чарли заведе Мелани на вечеря, нали? — отговаря му Нелсън.
— Ни най-малко. Това, което ме дразни, е, че теб не те дразни.
— Аз съм ексцентричен — отговаря Нелсън.
— Дженис, какво съм му сторил на това дете, че да заслужавам такова отношение?
— О, предполагам, че се досещаш — въздъхва тя.
Писнало му е от тези подмятания за миналото.
— Не се ли грижех за него? Кой му слагаше закуската и го изпращаше на училище, докато ти се чукаше наляво и надясно?
— Татко го правеше — казва Нелсън горчиво.
Дженис се намесва:
— Нели, защо не тръгваш, ако ще тръгваш? Намери ли ключовете от колата?
Момчето ги подрънква.
— Участваш в авто самоубийство — казва й Заека. — Хлапето е убиец на коли.
— Беше просто една шибана вдлъбнатина — крещи Нелсън. — А той ще ми го изкара през носа.
Вратата се затръшва, пропуснала аромата на дъжда.
— Кой друг иска чаша чай? — провиква се мама Спрингър от кухнята.
Отиват при нея. Минаването от задушната, претъпкана с мебели всекидневна към кухнята с чисти емайлирани плотове предлага по-весела гледна точка към света.
— Хари, не трябва да си толкова суров с момчето — съветва го тъща му. — Има си много ядове.
— Какви например? — рязко пита той.
— О — отговаря мама, все още размекната, редейки чинийки тип „Уолтън“ за утеха. — Проблемите на младите.
Под нощницата си Дженис е с бикини, но без сутиен и на ярката светлина зърната й под дрехата прозират със собствения си розов цвят, по-тъмни, като цвета на виното. Казва:
— Той е в трудна възраст. Изглежда, че имат голям избор, но всъщност не е така. Цял живот телевизията ги учи да искат това и онова, но когато станат на двайсет, осъзнават, че парите не се печелят толкова лесно. Нямат възможностите, които дори ние имахме.
Това не е типично за нея.
— А ти с кого си говорила? — пита Хари презрително.
На Дженис вече не може да й се затвори устата толкова лесно, колкото преди; тя отмята бретона си и отговаря:
— С няколко от момичетата в клуба. Техните деца също са се върнали вкъщи и не знаят какво да правят с живота си. Това явление вече дори си има име. Нещо от сорта на „обратно в гнездото“.
— Синдром — казва той; израснал е по тия места. Понякога, след като Мим си легнеше, тримата с майка му и баща му сядаха така около кухненската маса пред купа каша или топло какао, или чай. Чувства се достатъчно в безопасност, за да звучи жално:
— Ако помолеше за помощ, щях да се опитам да му помогна. Но той не моли. Иска да получава, без да се помоли.
— Не е ли човешко? — пита мама Спрингър напевно. Харесва вкуса на чая и добавя в заключение: — У Нелсън има много добронамереност. Просто мисля, че в момента е малко объркан.
— А кой не е? — пита Хари.
В леглото, може би дъждът го възбужда, той настоява да правят любов, въпреки че първоначално Дженис се дърпа.