— Трябваше да се изкъпя — казва тя, но мирише страхотно, на дълбока джунгла, на безценна гниеща тор, спускаща се надолу, надолу под папратта. Когато не спира, с диво желание да изгуби лицето си в този аромат, хладният неумолим бяс на оргазма я обзема и тя войнствено свършва, издигайки хълбоци, за да отрие клитора си в лицето му, и след това го оставя да свърши в нея под него. Изтощен и носещ се без посока, той слуша звуците на дъжда, който от време на време забързва в метален ритъм по стъклото на прозореца, по-бързо от пулсирането в желязната водосточна тръба, където се вият въжета вода.
— Харесва ми Нелсън да си е вкъщи — казва Хари. — Чудесно е да си имаш враг. Изостря сетивата ти.
Мърморейки под прозорците им и все пак толкова близо, сякаш са отвън, букът приема дъжда, лист по лист.
— Нелсън не е твой враг. Той е твой син и сега има нужда от теб повече от всякога, при все че не може да ти го каже.
Дъжд, последното доказателство за него, че Бог съществува.
— Имам чувството — казва той, — че има нещо, което не знам.
Дженис признава:
— Има.
— Какво? — След като не получава отговор, той пита: — Ти откъде знаеш?
— Мама и Мелани си говорят.
— Колко е зле? Наркотици?
— О, Хари, не. — Тя трябва да го прегърне, незнанието му сигурно го прави много уязвим. — Нищо подобно. Нелсън прилича на теб, отвътре. Обича да се пази чист.
— Тогава какво, по дяволите, става? Защо не можете да ми кажете?
Тя отново го прегръща и леко се засмива:
— Защото не си Спрингър.
Дълго след като тя е пропаднала в сигурното нежно похъркване на съня, той лежи буден, слуша дъжда, не иска да пропусне този звук на живота. Не е нужно да си Спрингър, за да имаш тайни. Сини очи, толкова бледи на светлината, влизат на задната седалка на онази корола, вкусът на Дженис все още е по устните му и той си мисли, че идеята за гаранция може да не е толкова добра. Докато лежи буден, отвън една кола спира два пъти и предната врата се отваря: първият път по спокойствието на двигателя й и леките стъпки той разбира, че Ставрос оставя Мелани; вторият път, само след няколко минути, по ядно форсирания двигател, преди да удари спирачките, и шумните предизвикателни стъпки, решава, че е Нелсън, който е изпил повече бири, отколкото трябва. От звуците, заобикалящи втората кола, Заека осъзнава, че дъждът се предава. Изчаква стъпките да се изкачат на горния етаж, но явно Нелсън е приклещил момичето в кухнята, докато Мелани похапва нещо. Странното при вегетарианците е, че винаги са гладни. Ядеш, ядеш, но изглежда никога не е подходящата храна. Кой му беше казал това навремето? Тотеро. Накрая изглеждаше толкова стар, но колко по-стар от сегашния Хари беше тогава? Нелсън и Мелани остават в кухнята да си говорят, докато подслушвачът се уморява и се предава. В съня си Хари крещи на сина си по телефона във фирмата, но въпреки че устата му е отворена толкова широко, че може да види всичките си зъби, като на онези зъболекарски снимки, на които отбелязват кариесите ти и сякаш пищиш, от устата му не излиза никакъв звук, челюстите и очите му, тъй да се каже, са замръзнали отворени и когато се събужда, му се струва, че е зеел срещу утринното слънце, което блясва след дъжда.
Витрините на „Спрингър Мотърс“ наскоро са измити, Хари гледа втренчено през тях, но няма нито едно петънце да му го каже, че не стои отвън, на освежения от снощния дъжд въздух, на измитата и потънала в локви улица, но въпреки това в зеленината на дървото отвъд шосе 111 зад изоставения вагон прозира умора на опадалите и пожълтелите тук-там листа по върховете на тежките клони, които умират. Трафикът през този делничен ден процъфтява. Картър не спира да говори за някакъв неочакван данък върху огромната печалба на петролните компании, но това няма да стане, Хари е сигурен. Картър е хитър като лисица и се моли често, но явно дарбата му е старата Айзенхауерова дарба да предотвратява случването на нещата, просто малко ежедневно просмукване.
Чарли е с една млада двойка, договаря продажбата на осемцилиндров двутонен буик 73-та, тези добри хорица са прекалено назад в надпреварата, за да знаят, че времената се менят, че бензинът е на свършване и че истинските пари са в чуждите коли, с мотори от шевни машини. Те дори са се облекли официално за случая, жената носи лилав костюм със старомодно къса пола, която разкрива твърдите прасци на кльощавите й криви крака. Те наистина не са оформени като нас; Скийтър казваше, че са последен дизайн. Задникът й е стегнат, а тя жизнерадостно се разтапя пред ослепителния стар буик под щедрото слънце на все още влажния искрящ асфалт. Красива гледка от миналото. Но тя не успява да разсее киселото безпокойство в стомаха на Хари след краткия му сън. Чарли казва нещо, от което и двамата се превиват от смях, и след това потеглят с бричката. Ставрос се връща на бюрото си в един ъгъл на прохладния автосалон и Хари се приближава към него.