— Те го питаха, но той не изглеждаше особено ентусиазиран.
Като дете се чувстваше самотен там. Господи, ще бъде ад в това тясно място. Дори сега вкъщи всеки път, когато отидеш в някоя стая, той сякаш седи там и пие бира.
— Добре. Какво ще кажеш да му купиш един костюм и вратовръзка и да му позволиш да дойде тук? Дай му минимална заплата, без комисиони и без премии. Няма да ти лази по нервите, нито ти по неговите.
— Аз да му лазя по нервите? Та той направо ме стъпква. Непрекъснато взима колата, а ме кара аз да се чувствам гузен.
Чарли не благоволява да отговори, знае прекалено много за случая. Хари признава:
— Е, това все пак е идея. После ще се върне ли в колежа?
Чарли вдига рамене.
— Да се надяваме. Може ти да сключиш тази част от сделката.
Поглеждайки надолу към крехкия, покрит с къдрава коса скалп на Чарли, Заека ясно усеща своя корем — едно голямо, пристегнато от костюма възвишение. Той е станал двоен, докато същите тези години са орязали фигурата на Чарли късче по късче. Пита го:
— Наистина ли искаш да направиш това за Нелсън?
— Момчето ми харесва. За мен той е само още един проблем. На тяхната възраст всички са само още един проблем.
Една двойка е паркирала навън под ослепителната светлина и се отправя към вратите на автосалона, добре облечена двойка, като излязла от списание, която вероятно само ще събере информация и после ще отиде да си купи мерцедес.
— Е, това е твоето погребение — казва Хари на Чарли. Всъщност това може да се окаже добра идея. Така Мелани няма да остава сама в тази огромна къща. Хрумва му, че всичко това може да е нейна идея, а Чарли просто да се опитва да я сваля по този начин.
В леглото Мелани пита Нелсън:
— Какво учиш?
— Разни неща.
Решили са да ползват нейното легло в предната стая, докато старите са на почивка в Поконос. Мелани е тук повече от месец и лека-полека е преместила безглавия шивашки манекен в един ъгъл и е скрила някои от грозните вещи на Спрингърови — напъхала е мокета под леглото, натикала е няколко куфара със стари пердета и една счупена крачна машина „Сингер“ в дъното на дрешника, претъпкан с износени и демодирани дрехи в найлонови чували. Залепила е с тиксо няколко плаката на Питър Макс по стените и е подредила стаята по свой вкус. Досега използваха стаята на Нелсън, но детското му легло е прекалено тясно и, честно казано, той се чувства потиснат там. Първоначално изобщо нямаха намерение да спят заедно в тази къща, но след дългите им необходими разговори това стана неизбежно. Гърдите на Мелани наистина са големи, както беше забелязал Чарли само с един поглед, тежкото им топло поклащане понякога отвращава Нелсън, напомняйки му за друга, с по-малки гърди, която беше изоставил. Добавя:
— Много неща. Има много скрити проблеми. Като например между агенцията и производителя. Длъжен си да им купуваш инструментите за хиляди долари, а те продължават да добавят към основните си модели екстри, от които навремето дилърът правеше печалба. Чарли ми каза, че едно радио е струвало на дилъра около трийсет и пет долара, а той прибавял около сто и осемдесет към продажната цена. Сега, когато всички производители са станали лакоми и отнемат тази възможност, дилърите се принуждават да измислят нови трикове. Като китосването и боята против корозия. Дори са измислили някаква течност, която уж предпазва виниловата тапицерия от износване. Подобни неща. Това е безскрупулно, но в същото време е смешно, всичкото това агитиране на хората. Дядо ми е имал табло за представянето на фирмата, но татко го е изоставил. Имам чувството, че Чарли смята татко за мързелив и небрежен в работата си.
Тя се придърпва по-нагоре в леглото, гърдите й са отпуснати и осветени от процеждащата се през кленовите клони светлина от Джоузеф стрийт. У нея има нещо тежко и майчинско, от което не може да избяга.
— Чарли ме покани на втора среща — казва тя.
— Иди — съветва я Нелсън, доволен от повечето място в леглото, тялото на Мелани над него увеличава смачканата вдлъбнатина, в която е легнал. Когато беше малък и майка му и баща му живееха в онзи апартамент на Уилбър стрийт и идваха на гости тук, слагаха го да спи точно в тази стая. Тогава косата на баба му беше цялата черна, освен отраженията на светлината, издълбани по тавана точно като сега. Маминка му пееше песнички, спомня си той, но не може да се сети кои. Някои бяха на холандски.