Заека спринтира последните стотина метра нагоре по пътя към наклонената им предна веранда. Отваря входната врата и усеща как старият дъсчен под хлътва под него. Млечните стъклени сенки на старите керосинови лампи, вече все по-ценни като антики, трептят като стъклата на прозорците на Джоузеф стрийт. Дженис се появява боса от кухнята и казва:
— Хари, лицето ги е аленочервено.
— Нищо… ми… няма.
— Седни, за бога! За какво тичаш?
— Голямото опиянение — задъхано отговаря той. — Страхотно е да изпробваш възможностите си. Границите си.
— Прекалено много ги изпробваш, ако питаш мен. С майка си помислихме, че си се загубил. Искаме да играем на карти.
— Трябва да си взема… един душ. Проблемът с тичането е, че много се потиш.