— На мене ми се стори доста радикален — отбелязва Мелани. — Говореше, че богатите трябва да минат през иглени уши.
На Хари тя казва:
— Изглеждаш отслабнал.
— Тичаше като идиот — обажда се Дженис.
— А и не обядвах всеки ден в ресторант — добавя той. — Порциите са прекалено големи. Водих весел живот.
— Мамо, внимавай на завоя — рязко казва Дженис. — Искаш ли да ти помогна?
— Минавам този завой трийсет години, не е нужно да ми напомняш.
— Нелсън, помогни на баба си по стълбите — въпреки това настоява Дженис.
— Королата изглежда страхотно — казва Хари на момчето. — По-добра е от нова.
Въпреки това обаче подозира, че онзи влудяващ наклон на кормилото не е отстранен.
— Наистина настоявах да я оправят, татко. Мани непрекъснато отлагаше, защото е твоя, а теб те нямаше. Казах му, че искам да е готова, докато се върнеш, и точка.
— Трябва първо да се грижим за клиентите, които плащат. — Хари се чувства длъжен да защити главния си механик.
— Мани е смотаняк — провиква се момчето през рамо, докато помага на баба си и влиза с чантите през предната врата под зацапания ветрилообразен прозорец, на който с фигурки от фолио е изписано „Номер 89“.
Хари ги следва, влачейки куфарите. Къщата беше избледняла в спомените му.
— О, Господи — тежко диша той, — като стара обувка!
Мама Спрингър учтиво се възхищава на чистотата, на цветята от крайната леха, аранжирани във вази върху секцията и на масата в трапезарията, изметените килими и изпраната тапицерия на стария сив диван и фотьойла. Докосва плюшените шнурове.
— Тук не е било толкова чисто, откакто Фред нахока онази чистачка, старата Елси Лорд, и трябваше да я освободим.
Мелани обяснява:
— Трябва да се използва влажна четка, леко потопена в препарат за почистване на килими…
— Мелани, ти знаеш как да вършиш една работа добре — казва Хари. — Единственият ти проблем е, че е трябвало да се родиш МЪЖ.
Това прозвучава по-сурово, отколкото е възнамерявал, но когато влезе в къщата, внезапно чувство на раздразнение беше нарушило баланса му. Неговата къща, и все пак не беше неговата. Това стълбище, тези украшения. Живее тук като наемател, като стар чудат наемател по долно бельо, прекалено объркан, за да се раздвижи. Дори Рут си имаше собствено пространство. Чуди се какво ли прави неговата кръглолика дъщеря в онази обрасла земя, в каменната къща с грапава зелена врата.
Мама Спрингър души въздуха:
— Мирише ми на нещо сладко, сигурно е от препарата за килими.
Нелсън е до лакътя на Хари, по-близо, отколкото обикновено застава.
— Татко, като си говорим за работа, искам да ти покажа нещо.
— Не ми показвай нищо, докато не кача тези чанти горе. Невероятно колко много боклуци са ти нужни просто за да се разхождаш по гащи из Поконос.
Дженис блъска вратата на кухнята на влизане.
— Хари, трябва да видиш градината, така е оплевена! Марулите ми стигат до коленете, алабашът е станал огромен!
Хари казва на младите:
— Трябваше да го ядете, алабашът се разкашква, когато стане прекалено голям.
— Никога няма вкус, татко — отговаря Нелсън.
— Вярно, май никой, освен мен не го харесва особено.
Обича постоянно да гризе нещо, една от причините да е дебел. Докато растеше, имаше много кариеси, но сега, когато му сложиха коронки на кътниците, яденето като че ли се превърна в прекалено голямо удоволствие. Нямаше повече остра болка, само вечно злато.
— Алабаш — изрича Мелани замечтано. — Чудех се как се казва. Нелсън твърдеше, че е ряпа. Алабашът е богат на витамин C.
— Как вървят креповете тези дни? — Хари се опитва да се извини за забележката си, че момичето е трябвало да се роди мъж. Може да е налучкал нещо обаче — при нея типичната за мъжете властност се е превърнала в прекомерна миловидност.
— Добре. Предупредих ги, че напускам, и останалите сервитьорки ми организират парти.
Нелсън казва:
— Станала е голяма купонджийка, татко. Почти не я виждах, докато бяхме сами. Приятелят ти Чарли Ставрос непрекъснато я извежда, дори ще дойде да я вземе днес следобед.
„Бедният малък глупчо“ — мисли си Заека. Защо момчето стоеше толкова близо до него? Можеше да долови притесненото му дишане.
— Ще ме води до Вили Фордж — обяснява Мелани с блеснали очи. Тези блестящи очи крият пакости, за които Хари може би вече никога няма да разбере. Момичето се измъква.