Пита я:
— А ти какво ще правиш следобед?
— Щях да чистя къщата, но Мелани е свършила всичко. Може да намина през клуба и да видя дали ще успея да се включа в някоя игра. Поне мога да поплувам малко.
Редовно плуваше в езерото Ауърглас и наистина изглежда по-стройна, по-издължена от гърдите до хълбоците. „Не е лоша малка булка“ — мисли си той понякога, изненадан от мълчаливото им одобрение на този мрачен свят на стара кръв и тъмни непознати.
— Как се чувстваш по отношение на Чарли и Мелани? — пита той.
Тя вдига рамене, също като Чарли.
— Чувствам се отлично, защо не? Това му вдъхва енергия. Човек живее само веднъж. Така казват.
— Искаш ли ти да тръгнеш, а ние с Нели ще дойдем, след като ми покаже онова нещо, каквото и да е то?
Нелсън влиза в кухнята с отворена уста и подозрителни очи.
Дженис казва:
— Или пък да дойда с вас до фирмата и после и тримата да отидем в клуба. Така ще използваме само едната кола и ще спестим бензин!
— Мамо, това е бизнес — протестира Нелсън и по начина, по който лицето му помръква, и родителите му разбират, че този път е по-добре да го послушат. Изглежда много уязвим в сивия си костюм, като децата, когато ги обличат официално за церемонии, които не разбират.
Така че Хари се качва зад кормилото на королата за първи път от месец насам и двамата с Нелсън тръгват през неделния трафик по пътя, който познават по-добре от линиите на дланите си, надолу по „Джоузеф“, после по „Джаксън“, „Централ“ и около планината. Хари казва:
— Колата не е същата, нали? — Това е лошо начало. Опитва се да го прикрие. — Явно всички коли са така, след като са били удряни.
Нелсън се опитва да се сдържи:
— Беше просто една вдлъбнатина, няма нищо общо с предницата, а ако имаше някаква разлика, щеше да я почувстваш там.
Бащата задържа дъха си и се съгласява:
— Сигурно си въобразявам.
Минават през виадукта и универсалния магазин, където комплексът от четири кина рекламира АГАТА. МАНХАТЪН. КЮФТЕТА. УЖАС В АМИТВИЛ. Нелсън пита:
— Чел ли си книгата, татко?
— Коя книга?
— „Ужас в Амитвил“. Децата в Кент непрекъснато си я разказваха.
Децата в Кент. Късметлии. Какво само можеше да постигне, ако имаше образование. Сигурно щеше да е преподавател в някой колеж.
— Не беше ли нещо за къща, обитавана от духове?
— Татко, става въпрос за сатанизма. Идеята е, че някакъв предишен обитател на къщата се е врекъл на Дявола и сега той не иска да си тръгне. Една обикновена къща в Лонг Айланд.
— Вярваш ли в тези неща?
— Ами… има доказателства, които е трудно да отречеш.
Заека изсумтява. Безгръбначно поколение, нямат твърди характери, нищо солидно, с което да различат фактите от призраците. Сатанизъм, алкохол, наркотици, вегетарианство. Жалко. Всичко им се поднася на тепсия, мислят си, че животът е една голяма телевизия, изпълнена с призраци.
Нелсън прочита мислите му и го обвинява:
— Е, ти пък вярваш на онова, което ви говорят в църквата, а то е направо отвратително. Трябваше да видиш днес, като се причестяваха, беше невероятно, всички тези хора, които си бършеха устните и изглеждаха толкова сериозни, когато се връщаха от олтара. Беше като извадено от учебника по антропология.
— Поне — отговаря Хари — това кара хора като баба ти да се чувстват по-добре. А кой се чувства добре от този ужас в Амитвил?
— Не това е целта. Това е просто нещо, което се е случило. Хората от къщата също не са искали да се случи, но то се е случило.
Заека осъзнава, че от тона му хлапето се чувства по-притиснато, отколкото е възнамерявал. И без това не иска да се замисля за невидимото; всеки път, когато се беше опитвал да го направи, някой умираше.
Баща и син мълчаливо се движат по „Ситивю Драйв“, с неговите пролуки между дърветата, които се извисяваха над керемидения на цвят град, построен от немските работници според плана, който някакъв английски земемер беше поправил и където сега поляците, мексиканците и негрите седяха наблъскани в къщурките си, слушаха бръщолевенето от телевизора на съседа си през стените, чуваха плача на бебетата си и вечерните съботни скандали. Тук трябва да се шофира внимателно с всички тези велосипедисти и мотористи и най-вече заради тези ролери, с шорти за бягане и слушалки на главите като боксьори. Надрусани, те се плъзгат с ролерите, като че ли улицата им принадлежи.