— Какво, по дяволите, е това? — пита Хари, извисявайки се над сравнително ниския натрапен автомобил.
— Татко, това е идеята ми, за която ти говорех, да продаваме кабрио. Честно казано, почти никой вече не ги произвежда, дори „Ягуар“ престанаха и няма как цените им да не се качат. Искаме й петдесет и пет хилядарки и вече няколко човека почти си я купиха.
— Защо тогава собственикът й се е отървал от нея, щом струва толкова много?
— Е, това не е точно замяна…
— А какво точно е?
— Купихме колата…
— Купили сте я!
— Един приятел на Били Фознахт има сестра, която ще се омъжва и ще се мести в Аляска. В много добро състояние е. Мани я разгледа.
— Мани и Чарли ти разрешиха да направиш това?
— Защо не? Чарли ми разказваше как двамата със стария Спрингър са правели всякакви щуротии, раздавали са препарирани животни и щайги с портокали и са правели търгове с момичета по нощници, в които най-високият залог е печелел колата, дори да е бил пет долара. Идвали са и автомобилни състезатели…
— Това е било през добрите стари времена. Сега живеем в лошите нови времена. Хората идват тук, за да си купят тойоти, не им трябват шибани английски спортни коли…
— Но те ще ги купуват, щом установим името си.
— Ние си имаме име. „Спрингър Мотърс“, „Тойота“ и употребявани коли. С това сме известни и хората идват тук за това.
Чува как гласът му се напряга, усеща онази приятна вълнуваща ярост да се надига в него, както когато играеш баскетбол и си с десет точки назад, а до края на играта остават по-малко от пет минути, прекалено много са те ръгали в ребрата и изведнъж всичките ти мускули отслабват, и нещо те повдига, а ти осъзнаваш, че нищо не е невъзможно, стига да имаш вяра. Опитва се да се сдържа, това дете е крехко и е негов син. Въпреки това фирмата беше негова.
— Не си спомням да сме обсъждали въпроса за кабрио.
— Една вечер, татко, седяхме във всекидневната само двамата, само че ти се ядоса за королата и сменихме темата.
— И Чарли наистина ти даде зелена светлина?
— Да, той само сви рамене. След като теб те нямаше, той трябваше да се оправя с новите коли и новата доставка дойде по-рано…
— Да, видях. Толкова са близо до пътя, че ще поемат целия прахоляк.
— Както и да е, Чарли не ми е шеф, ние сме равни. Казах му, че маминка мисли, че идеята е добра.
— О! Говорил си с мама Спрингър за това?
— Е, не точно по това време, нали беше на почивка с вас двамата, но знам, че тя иска да се включа във фирмата, за да има три поколения и тем подобни глупости.
Хари кима. Беси е на страната на момчето. И двамата са чернооки Спрингърови.
— Добре. Май няма лошо. Колко платихте за тази щайга?
— Той искаше четири хиляди и деветстотин, но аз намалих на четири и двеста.
— Господи, това е много повече от каталога. Не видя ли каталога? Знаеш ли какво е каталог?
— Татко, естествено, че знам какво е шибаният каталог, въпросът е, че кабриото не се продава по каталог, те са като антики. Има само ограничени бройки и повече няма да се произвеждат. Те са, както им викат, колекционерски коли.
— Дал си четири хиляди и двеста за модел TR от 76-та, който струва шест хиляди нов. На колко километра е?
— Карана е от момиче, те не ги юркат много.
— Зависи от момичето. Някои от тези фльорци ги карат като луди. Колко километра каза?
— Ами, трудно е да се каже. Онзи тип, който живее в Аляска, се опитваше да поправи нещо по таблото и май не знаеше кое…
— О, боже! Добре, ще видим дали можем да я продадем на разпродажба, но това да ти е за урок. Утре ще се обадя на Хорнбергер в града, той все още се занимава с TR и MG, може да ни направи услуга и да ни отърве от нея.
Хари разбира защо късата коса на Нелсън го притеснява, напомня му на това как изглеждаше момчето в основното училище, преди щуротиите на 60-те да провалят всичко. Тогава той не знаеше, че няма да порасне още, искаше да стане бейзболен питчър като Джим Бънинг и през цялото лято носеше шапка с козирка, която притискаше косата му още по-плътно към скалпа му и скриваше кокалестото му, луничаво, намръщено лице. Сега костюмът и вратовръзката му подобно на бейзболната шапка бяха облеклото на обречените надежди. Очите на Нелсън заблестяват, както когато ти напират сълзи: