— Да ни отърве от нея? Татко, сигурен съм, че можем да я продадем, и освен това има още две.
— Още два модела TR?
— Още две кабрио, отзад са.
Сега вече момчето е изплашено, лицето му е пребледняло така, че клепачите и върховете на ушите му изглеждат розови. Заека също е изплашен, не иска да слуша повече, но нещата просто се случват, момчето трябва да му покаже и той трябва да реагира. Тръгват по коридора покрай отдела за резервни части. Нелсън върви напред и взима ключове от таблото, закачено до металната рамка на вратата. Двамата влизат в огромния гараж, който в неделя е притихнал като незастлана бална зала, излъчваща приятната топла миризма на грес и ацетилен. Нелсън изключва алармата срещу крадци и бута дръжката на задната врата. Отново на въздух. Поглежда към Брюър, проснат отвъд реката, и към покрива на високата сграда на съда с бетонния си орел, който наднича над гората от плевели и магарешки бодли в непосещавания край на парцела. Задният двор е по-голям, отколкото е нужно, и някак си винаги кара Заека да си мисли за Парагвай. Създавайки свое островче, на асфалта са паркирани две американски коли кабрио: „Меркюри Кугар“ модел 72-ра с парцалив кремав гюрук и основна част в онзи блед мръсен цвят, на който викат мръснозелено, и една „Олдс Делта 88 Роял“ модел 74-та, в лилаво-червен цвят, като лака, с който жени в шпионските филми лакират ноктите си. Хари трябва да си признае, че са елегантни стари лодки. Всичката тази опъната ламарина и аеродинамични форми на път към Мейн стрийт с гаджетата, с педала на газта, натиснат до дупка.
— Тези на консигнация ли са? Искам да кажа, нали не си платил за тях?
Усеща, че не е трябвало да пита това.
— Купени са, татко, те са наши.
— Мои са?
— Не са твои, на компанията са.
— Как, по дяволите, го направи?
— Защо по дяволите? Просто помолих Милдред Круст да напише чековете и Чарли й каза, че всичко е наред.
— Чарли каза, че всичко е наред?
— Той мислеше, че всички сме съгласни. Татко, престани, не е толкова голяма работа. Нали това е идеята тук — да купуваме коли и да ги продаваме на печалба?
— Но не и тези шантави коли. Колко струваха?
— Бас ловя, че ще спечелим шест и дори седем стотачки от мерцедеса и дори повече от старите. Татко, прекалено си стиснат. Това са само пари. Нали трябваше да покажа чувство за отговорност, докато те нямаше?
— Колко?
— Забравил съм колко точно. Кугарът беше около две хиляди, а роялът, беше го купил някакъв дилър в Потсвил, който Били познава, но аз реших, че можем да предложим нещо, нали знаеш, за да имаме избор, и мисля, че излезе около две и петстотин.
— Две хиляди и петстотин долара.
Самото повтаряне на цифрата бавно го кара да се чувства добре. Сега изплащаше всичко, което някога е дължал на Нелсън. Повтаря отново:
— Две хиляди и петстотин добри американски…
Синът му почти изпищява:
— Ще си ги върнем, обещавам ти! Те са като антики, като злато са! Няма начин да загубиш, татко.
Хари не може да се спре:
— Четири хиляди и двеста за малката превъртяна TR, четири хиляди и петстотин…
Момчето вече се моли:
— Остави ме на мира. Ще го направя сам. Вече съм пуснал обява във вестника, ще ги купят за две седмици. Обещавам ти.
— Обещаващ. Обещаваш, че ще се върнеш в колежа до две седмици.
— Татко, няма да се върна.
— Няма ли?
— Искам да напусна „Кент“ и да остана тук да работя.
Дребното му лице е изплашено и жестоко, толкова бледо, че сякаш луничките му напират към повърхността и се носят като петънца в огледало.
— Господи, само това ми липсваше!
Нелсън го поглежда шокиран. Подава му някакви ключове. Очите му се насълзяват, горната му устна потреперва:
— Щях да ти дам да покараш рояла, да се позабавляваш.
Хари казва:
— Да се позабавлявам. Знаеш ли колко бензин харчат тези стари щайги? Мислиш ли, че сега, когато бензинът струва по долар на галон, хората ще искат да си купуват тези осемцилиндрови таратайки само за да почувстват вятъра в косите си? Момче, живееш в сънищата.