— На хората не им пука, татко. На хората вече не им пука толкова за парите, и без това са пълни глупости. Парите са пълни глупости.
— За теб може би са глупости, но за мен не са, казвам ти го сега. Нека се успокоим. Помисли за резервните части. Тези коли със сигурност имат нужда от ремонт. Знаеш ли колко струват частите за шест-седемгодишни коли в днешно време, когато изобщо не могат да се намерят? Това да не е антикварен магазин, ние продаваме тойоти. Тойоти!
Синът му се свива под тътена му:
— Татко, няма да купувам повече, обещавам ти, докато тези… Ще се продадат. Те ще се продадат, обещавам ти.
— Няма да ми обещаваш нищо. Единственото, което ще ми обещаеш, е да не си вреш носа в бизнеса ми с коли и да си откараш задника обратно в Охайо. Съжалявам, че аз трябва да ти кажа това, Нелсън, но ти си пълна катастрофа. Трябва да се стегнеш, но това няма да стане тук.
Мрази това, което казва, въпреки че го чувства. Толкова го мрази, че се обръща с гръб и се опитва да излезе през вратата, през която бяха влезли, но тя се е заключила след тях, както би трябвало. Заключен е пред собствения си гараж и Нелсън държи ключовете. Заека разтърсва вратата и я удря с дланта си, в заслепението си дори й удря едно коляно; болката се увеличава и оцветява света в червено. Въпреки че чува запалването на двигател, не го свързва със себе си, докато не чува свирене на гуми и ръмжене на двигател и сблъсъка на метал в метал. Този черен сблъсък се врязва в червения цвят, обагрил света. Заека се обръща и вижда Нелсън готов за втори удар. Малки счупени части все още се търкалят, проблясвайки на слънцето. Помисля си, че момчето може да го притисне към вратата, където стои като парализиран, но това не става. Роялът се врязва още веднъж в едната страна на меркурия, който се вдига на две гуми. Бледозелената броня се огъва достатъчно, за да разбие предния фар, стъклото излетява.
Предвиждайки сблъсъка, Хари очаква той да бъде на забавен каданс, като по телевизията, но вместо това всичко се случва комично бързо, като две кучета, които се джавкат и после се отказват. Двигателят на рояла изгасва. През разбитото предно стъкло лицето на Нелсън е сбръчкано, изкривено от сълзи, дребно. Заека усеща някакво веселие да се надига в него, докато пресмята щетите. Парченца стъкло, по-малки от камъчета, блещукат по асфалта. Сенки пълзят по откритите части на метала, където не трябваше да има сенки. Късата коса на момчето прилича на кръгла четка, докато се навежда над волана и хлипа. Шепотът на неделното движение се носи от другата страна на сградата. Странни мехурчета радост бълбукат в гърдите на Хари, какво чувство!
За една седмица в клуба това ще се е превърнало в история, която разказва сам на себе си.
— Ламарина на стойност пет хилядарки, тряс. Почувствах невероятно желание да се засмея, но хлапето седеше и плачеше, пък и в крайна сметка колите бяха негови, поне според него. Единственото, което успях да направя, беше да отида и да застана пред олдса с ръце, разперени ето така.
Той разперва ръцете си под меката извивка на планината.
— Ако хлапето беше тръгнало срещу мен, сега щях да съм смазан. Но той излиза разплескан и аз го стискам в прегръдката си. — Той демонстрира утешителния си жест. — Не съм се чувствал толкова близо до Нелсън, откакто беше на две годинки. Гадно ми е само, че хлапето беше право. Обявата му за колите излезе същия ден и сигурно получихме поне двайсет обаждания. Купиха модела TR още в сряда за пет и петстотин. Хората вече не си броят центовете, направо ги хвърлят през прозореца.
— Като арабите — отбелязва Уеб Мъркет.
— Господи, тези араби! — възкликва Бъди Ингълфингър. — Няма ли да е супер да ги гръмнем всичките.
— Видя ли какво стана със златото миналата седмица? — усмихва се Уеб. — Заради това, че арабите си хвърлят доларите в Европа. Надушили са нещо.
Бъди пита:
— Четохте ли в днешния вестник, че онова разследване от Вашингтон е доказало, че правителството е скалъпило кризата с бензина миналия юли?
— Знаехме го през цялото време, нали? — пита Уеб, а червените косъмчета по веждите му проблясват.
Днес е неделята преди Деня на труда, деня, в който е турнирът по четворки. Техният отбор ще играе късно и те пият питиета край басейна заедно със съпругите си. Някои са със съпругите си: Бъди няма жена, само тъпата пъпчива Джоан, която влачи цяло лято, а тази сутрин Дженис каза, че ще ходи на църква с майка си и ще дойде в клуба за банкета след турнира. Това е странно. Дженис обича „Летящия орел“ дори повече от него. Но нещо става, след като Мелани напусна къщата им миналата сряда. Чарли си взе две седмици отпуска, след като Хари се върна от Поконос, а сега, когато Нелсън е персона нон грата във фирмата, главният представител по продажбите е страшно зает. В края на лятото винаги има повече работа, есенните модели постоянно се рекламират, цените не са толкова високи и колите на склад вече изглеждат като сделка, която инфлацията прави все по-лоша и по-лоша. През септември във въздуха винаги се усеща някаква свежест, миризма на ябълки и прах, която се отразява на Заека по два начина — отбелязва истинското започване на училището или работата и му напомня, че е получил още едно повишение, направил е още една стъпка нагоре по стълбицата, на чийто връх стои тъмнината.