Синди Мъркет излиза от басейна. Сухото слънце се отразява във всяка капчица по загорелите й рамене, така че кафявата й кожа искри с цветовете на дъгата. Подстриганата й по момчешки коса се е сплъстила на кичури. Изправена на плочките, тя извърта главата си, за да изстиска водата от косата си. Космите по бедрото й се сливат с черния триъгълник на бикините й. Синди оставя мокри стъпки по плочките на басейна до групичката им — пета, стъпало и малки кръгли пръстчета. Малки кръгли тъмни лепкави пръстчета.
— Мислиш ли, че още си струва да се купува злато? — Хари пита Уеб, но мъжът е обърнал тясното си набръчкано лице и гледа младата си жена.
Едрите капки от тялото й се спускат в скута му, лимоненозелените карета по панталона му за голф потъмняват от водата. Някои от косъмчетата, които се извиват от веждите на Уеб, са толкова дълги, та е истинско чудо, че не влизат в очите му. Той я прегръща: семейство Уеб изглежда като снимка за реклама на фона на зелената Маунт Пемакуид. Зад тях някакъв човек ловко се гмурка в хлорираната вода. Очите на Хари смъдят.
Телма Харисън е слушала разказа му, доловила е тъжната нотка.
— Нелсън сигурно е съкрушен от това, което е сторил — казва тя.
Харесва му думата съкрушен, звучи толкова старомодно от устата на тази изпита жена, прилична на мишка, която някак съумява да държи изкъсо юздите на глупака Харисън.
— Не му личи — отговаря й. — Моментът отмина и оттогава той се държи злобно с всички, особено след като направих грешката да му кажа, че от обявата му има резултат. Настоява да идва във фирмата, но аз му казах да стои надалече. Това, което направи, граничи с лудостта.
Телма опитва:
— Може би си има проблеми, които не може да сподели с теб.
Сигурно слънцето е точно зад главата му, защото тя закрива очите си, за да го види, въпреки че е със слънчеви очила, големи кръгли кафяви очила, по-тъмни отгоре, като сенници на кола. Те закриват горната част на лицето й, така че устата й сякаш се движи със странна прецизна независимост. Макар и тънки, устните й имат множество извивки, които могат точно да обхванат дебелия член на Хари, ако се опита да си представи колко здраво ще го лапне, въпреки че е трудно. Толкова прилича на учителка с плетената си пола и сдържаността си и с начина, по който произнася думите. При всичките кремове и лосиони носът й е червен и червенината се простира и под очилата й, които почти я скриват.
Без жена си той се носи край басейна, почти привършил джина с тоник, в очакване играта да започне и строгият втренчен поглед на Телма му се струва малко объркващ.
— Да — отговаря — и Дженис непрекъснато ми го намеква, но не ми казва нищо конкретно.
— Може би не може — казва Телма, притискайки крака един в друг и придърпвайки поличката на банския си с още един сантиметър. Има от онези малки лилави венички, които жените на нейната възраст получават, но Хари не може да разбере защо се притеснява от един стар дебел приятел като него.
— Не желае да се връща в колежа — отговаря, — така че сигурно са го изхвърлили и той не ни казва. Но нямаше ли да получим писмо от декана или нещо такова? Въпреки че онези писма от Колорадо не спират да пристигат.
— Знаеш ли, Хари — казва му Телма, — много от бащите, които с Рони познаваме, се оплакват, че синовете им не искат да се включат в семейния бизнес. Хората имат бизнес, а няма кой да го управлява. Това е трагично. Трябва да си доволен, че Нелсън се интересува от коли.
— Това, което го интересува, е да ги мачка. Това е неговото отмъщение.
Той снишава глас, за да сподели:
— Мисля, че проблемът между мен и хлапето е, че всеки път, когато имах — нали се сещаш — някакво залитане, детето разбираше. Това е една от причините да не го искам до мен и малкият подлец го знае.