Рони Харисън, който се опитва да направи някакво впечатление на бедната стара Джоан, вдига поглед и се провиква към жена си:
— Скъпа, какво се опитва да ти продаде този стар мошеник? Не му се връзвай на номерата.
Телма пренебрегва съпруга си с мрачна усмивка и сериозно казва на Хари:
— Смятам, че в такъв случай ти си по-виновен от него. Чудя се, дали проблемът не е свързан с момиче? На Нелсън.
Хари се чуди дали още един джин с тоник ще разсее главоболието, което започва да усеща. Винаги, когато пие през деня, го заболява главата.
— Не виждам как. В днешно време тези деца просто влизат и излизат от леглата си без разсъждения. Това момиче, което дойде с него, Мелани, те май не поддържаха никакъв контакт и даже към края се държаха доста зле един с друг. Тя като че ли започна да си пада по Чарли Ставрос — от всички мъже, представяш ли си?
— А защо „от всички мъже“? — Усмивката й не е толкова мрачна, тънките й извивки загатват, че знае, че Чарли е бил любовник на Дженис по времето, когато този клуб дори не съществуваше.
— Ами, първо, защото е достатъчно стар, за да й бъде баща, и, второ, защото е с единия крак в гроба. Като дете е боледувал от ревматизъм и оттогава има проблеми със сърцето. Трябва да видиш как се влачи из фирмата, толкова е жалък.
— Това, че си болен, не означава, че трябва да престанеш да живееш. Знаеш ли, че страдам от кожна туберкулоза, затова трябва да се пазя от слънцето и не мога да направя тен като Синди?
— Наистина ли?
Защо му казва всичко това?
Ироничната й усмивка издава, че явно е отишла твърде далече.
— Някои мъже с шум на сърцето живеят по сто години — казва. — А сега Чарли и момичето заминаха заедно.
Това също е нещо ново:
— Да, но в напълно различни посоки. Чарли замина за Флорида, а момичето отива да види майка си на Западния бряг.
Спомня си как Чарли я убеждаваше да посети Флорида по време на онази вечеря и възможността да са заедно го потиска. Не можеш да имаш доверие на никого, че не се чука. Обръща главата си така, че слънчевите лъчи да галят лицето му, затваря очи. Би трябвало да се упражнява да бие топката за турнира, вместо да седи тук и да разговаря. На път към клуба чу по радиото, че към Флорида се задава ураган.
Рони Харисън близо до него извиква:
— Какво каза, скъпа, че ще живея вечно? Сигурен съм, че е така.
Заека отваря очи и вижда, че Рони е преместил стола си, за да направи място на Синди, която вече се чувства достатъчно добре сред тях, за да не се намята с хавлиената кърпа, както в началото на лятото. Тя си седи на ръба на металния стол до басейна почти гола, с изключение на няколко черни презрамки, които придържат малките черни триъгълници и позволяват на циците й да се поклащат, когато прибира мократа си коса от ушите и слепоочията си, и то неведнъж, а няколко пъти, при това напълно съзнателно. В щастието си с Уеб тя си е позволила да напълнее, у нея има даже прекалено много бебешка пухкавост. Хари знае, че когато се изправи, столът ще се е отпечатал върху дупето й като вафла, разкривайки две топли топки тъмно тесто. О, това поклащане: да ги лижеш и смучеш и да ги оставиш да се отпуснат — първо едната и след това другата — пред очите ти. Той затваря очи. Рони Харисън се опитва да впечатли едновременно Джоан и Синди с някаква история, в която героят Рони гърлено ръмжи, докато говори с другия разбойник. Какво самодоволно лайно!
Уеб Мъркет се навежда, за да каже на Хари:
— В отговор на въпроса ти, да, мисля, че златото е добра покупка. Качило се е с повече от шейсет процента за по-малко от година и не виждам защо да не се задържи, докато световната енергийна криза продължава. Доларът ще продължава да изтича, Хари, докато не намерят начин да правят евтино гориво от житен спирт. Това ще ни върне на шофьорските седалки. Това, което имаме, е жито.
Бъди Ингълфингър се провиква от другата групичка:
— Да ги гръмнем, викам аз, да вземем петрола на арабите, както направихме с ескимосите.
Джоан издава задължителния си кикот и за момента разказът на Рони е забравен. Бъди вижда в Хари свой поддръжник и се провиква:
— Хей, Хари, прочете ли във вестник „Таймс“ как хората, които си останаха с големите американски коли, ги раздавали за благотворителност или ги изоставяли по улиците да бъдат откраднати, за да вземат пари от застраховката. Пишеше, че някакъв дилър давал безплатен шевролет, ако си купиш кадилак „Елдорадо“.