В леглото пита Дженис:
— Откога знаеш?
— О — отговаря тя, — от около месец. Мелани веднъж се изпусна и аз направо попитах Нелсън. Той беше облекчен, че може да говори за това, дори се разплака. Просто не искаше ти да разбереш.
— И защо? — Хари се обижда. Та той е баща на Нелсън.
Дженис се поколебава:
— Не знам, може да се е притеснявал, че ще се ядосаш. Или че ще му се подиграваш.
— Защо да му се подигравам? Нали с мен се случи същото?
— Той не знае това, Хари.
— Не може да не знае. Нали всяка година празнуваме рождения му ден седем месеца след годишнината от сватбата ни.
— Е, да. — Когато е нетърпелива, Дженис говори също като майка си, натъртвайки всяка дума. Леглото проскърцва, когато се размърдва, за да подчертае: — Децата не искат да разбират подобни неща, а когато пораснат достатъчно, за да ги е грижа, всичко вече им се струва прекалено отдавна.
— И кога е „надул“ момичето, това поне спомня ли си го?
— Не е ли странно, че толкова бързо разбра, че е бременна? Смятахме да не ти казваме още известно време.
— Благодаря. Това беше първото нещо, което ми направи впечатление. Оня размъкнат пуловер и фактът, че е по-висока от Нелсън.
— Хари, тя не е по-висока, само някакви си два сантиметра. Нелсън ми каза, просто неговата стойка е много отпусната.
— И колко е по-голяма от него? Ясно се вижда, че е по-голяма.
— Ами, около година. Била е секретарка в регистрацията…
— Да, бе! И защо не се е чукала с някой друг студент? За какво му е било да се замесва със секретарките?
— Хари, нали точно с тях трябва да говориш, ако искаш да си наясно с нещата. А и нали знаеш, че Нелсън непрекъснато казва, че момичетата от колежа са много гадни и че не се чувства удобно в тази атмосфера. От моя страна произхожда от бизнеса, а от твоя — от работническата класа и в миналото му няма колежани.
— Нито пък в бъдещето, като гледам.
— Не е лошо, че момичето си има професия. Нали чу на вечеря, като каза, че иска Нелсън да се върне в „Кент“, за да завърши, а тя може да пише на машина в апартамента им.
— Да, чух още малкият пикльо да казва, че не желае.
— Няма да го накараш да се върне, като му крещиш.
— Не съм му крещял.
— Но имаше такъв вид.
— Боже, Господи! Само защото е надул корема на някакво момиче и вече е решил, че има право да управлява „Спрингър Мотърс“.
— Хари, той не желае да управлява, само иска да работи там.
— Е, да, но не можем да му дадем работа, без да уволним някого.
— Двете с майка смятаме, че трябва да го назначиш. — Дженис изрича това толкова категорично, че сякаш майка й е проговорила от мрака в спалнята, където присъствието на старшата дама винаги се е усещало през стената като пращенето на телевизора й или като поредица похърквания.
Той се връща към въпроса си:
— Кога й е направил бебето?
— Ами, когато се случват тези неща — през пролетта. През май не й е дошло, но тя е изчакала да отидат в Колорадо, за да си направи тест. Тестът се оказал положителен и Пру му казала, че няма да направи аборт, че не вярва в тия неща и че прекалено много нейни приятелки са пострадали при аборт.
— В днешно време и на нейната възраст е казала всичко това?
— Мисля, че в рода й има нещо католическо, от страна на майка й.
— Все пак не ми изглежда наивна.
— Може би точно затова. Ако реши да роди бебето, то Нелсън трябва да предприеме нещо.
— Бедната малка хитруша. Как така е забременяла, нали сега всички взимат хапчета или си слагат спирали и Господ знае какви още работи? Четох в „Консюмър Рипортс“ за някакво временно връзване на тръбите.
— На някои от тези нови средства им излиза лошо име във вестниците. Причиняват рак.
— Но не и на нейната възраст. Значи си е седяла в Скалистите планини с бебето в корема, докато Мелани го държеше изкъсо тук.
На Дженис започва да й се приспива, докато Хари се страхува, че ще остане буден завинаги с тази едра червенокоса жена в другата стая. Мама Спрингър ясно беше дала да се разбере, че очаква Пру да спи в стаята на Мелани, и се беше качила горе да гледа „Джеферсънови“. Старата кокошка беше стояла мълчаливо цялата вечер с вид на тенджера под налягане, която всеки момент ще гръмне. Здраво държи козовете си. Хари побутва сънената и отпусната Дженис, за да я накара отново да заговори. Тя казва: