Бяха му позволили да го кара, въпреки оплакванията и сарказма на Мим. И Мим — плоскогърда досадница, докато не стана на седемнайсет и не започна да пази собствени тайни. Между краката на Мери Ан влажната миризма на плътта от женските съблекални се превръщаше в нежност, поверена на него. Омъжи се за друг, докато той беше в казармата. Покани друг в онова нейно тайно кътче; Заека не можеше да повярва. Изгубени дни, погребани дълбоко в съзнанието му, дълбоко вътре, сивите клетки, някъде беше чел, че милиони сиви клетки умират всеки ден, отнасят със себе си живота му към тъмнината, единствения му живот. Казват, че мозъкът бил като милиарди електрически байтове и би засрамил дори най-големия компютър. Откривайки и навлизайки отново в това място, той забелязва, че пенисът му се е втвърдил и все повече набъбва, процесът се е извършвал през цялото време, малки кръвни клетки очакват съответната тъмна страна от мозъка му отново да се съживи. С лявата си ръка, легнал по гръб, за да не събуди Дженис, той мастурбира, мислейки си за Рут. За стаята й на Съмър стрийт. Първата му нощ, бягството му, цялата тъжна лудост на мъртвия Тотеро, спокойствието на стаята. Този остров, техните четири стени, тяхната стая. Пълното й бяло тяло, освободено от дрехите, и подигравките й за жокейските му боксерки. Ръцете й му се струваха слаби, тънки, теглеха го надолу, докато тя се извисяваше над него, над еректиралия му в светлината член.
Хей.
Хей.
Красива си.
Хайде. Работи.
Той се надига и свършва, таванът над него го притиска, тялото му е извито, като че ли е привързано към някакъв глобус, който расте, расте, докато семето му извира върху чаршафа. По-приятно, отколкото да помпаш долу в тъмното. Странно поведение за възрастен мъж. Тихичко се измъква от леглото и търси в шкафчето кърпичка, не иска скърцането да събуди Дженис или мама Спрингър, или тази Пру, всички жени около него. Опитва се да почисти чаршафа, въпреки че винаги му е било странно как успява да намокри навсякъде, явно не свършва точно тогава, когато си мисли, и си ляга. Опитва се да заспи, като си мисли за дъщеря си, бледото й кръгло лице се носи в нещо подобно на спокойно млечно предразположение. Един глас просъсква: „Хаси“.