— Беси, преди да уточним подробности като дата и списъка с гостите, смятам, че трябва да изясним някои основни неща. Нелсън и Тереза: обичате ли се и подготвени ли сте да приемете вечната отдаденост, която църквата приема, че се корени в сърцето на християнския брак?
Този въпрос ги втрещява. Пру тихо прошепва и отпива за пръв път от чашата си с ментов ликьор.
Нелсън е толкова отнесен, че майка му го подсеща:
— Нелсън.
Той обърсва устата си и изплаква:
— Казах, че ще го направя, нали? Цяло лято седя тук и се опитвам да оправя нещата. Няма да се връщам в колежа, никога няма да завърша заради това. Какво повече искате?
Всички, освен Хари замлъкват:
— Мислех, че не харесваш „Кент“.
— Не го харесвам особено. Но съм хвърлил усилия и бих предпочел да получа диплома, колкото и да няма стойност, което си е вярно. Татко, ти цяло лято ме тормозиш за колежа и аз исках да ти кажа: „Добре, добре, прав си“, но ти не знаеше истината, не знаеше за Пру.
— Не се жени за мен тогава — прошепва Пру бързо.
Момчето я поглежда и потъва още по-дълбоко във възглавниците.
— Защо пък не — отговаря, — време ми е да стана сериозен.
— Можем да се оженим и пак да се върнем там за една година, за да завършиш.
Пру е преместила ръцете си в скута заедно с малката зелена чашка. Тя гледа в нея и говори бавно, като че ли вади от това малко кладенче думи, които често е обмисляла — отговорите на оплакванията на Нелсън.
— Нее — отговаря той засрамен, — тъпо е. Ако ще се женя, да го направим както трябва, с истинска работа и стар раздрънкан фургон, и хубаво ранчо, и всичките тези глупости. В „Кент“ няма да науча нищо, с което да пробутвам на хората татковите детски японски колички. Ако майка ми и маминка успеят да му извият ръцете, той ще ме вземе на работа.
— Господи, как преиначаваш всичко! — провиква се Хари. — Естествено, че ще те приемем! Но ще си много по-ценен за компанията и което е по-важно — за себе си, ако се върнеш и завършиш колежа. Защото продължавам да повтарям, че тук с мен се държат като с чудовище.
Той се обръща към Арчи Кампбел, забравил колко ниско седи той, и казва над главата му:
— Извинявай за тези приказки, едва ли ти е до тях.
— А не — отвръща младият мъж с меден глас, — това е част от пейзажа.
Обръщайки се към Пру, пита:
— А ти къде предпочиташ да живееш през настоящата година? Всички книги учат, че първата година от брака дава тон на останалите.
Пру отмята с ръка дългата си коса, като че ли е ядосана.
— Нямам толкова щастливи спомени от Кент — признава. — Бих се радвала да започна на ново място.
Тютюнът от лулата на Кампбел изпълва стаята със сладък плътен аромат. Сигурно още няма трийсет, а те не могат да го изненадат. Истински професионалист. Заека уважава това. Но защо е обърнал резбата?
Мама Спрингър злобно казва:
— Човек може да се запита защо не изчакат тази една година?
Голямата глава на малкия мъж се обръща и той се ухилва:
— Не, не съм се питал това.
— Тя е бременна — ненужно провъзгласява старата.
— С помощта на Нелсън, естествено — усмихва се свещеникът.
Дженис се опитва да се намеси:
— Мамо, тези неща се случват.
Тя остро й отвръща:
— Не ми напомняй. Не съм забравила, че се случи и на теб.
— Мамо!
— Това е ужасно — заявява Нелсън от дивана. — За какво сме поканили този човек тук? Двамата с Пру не сме искали да ни жените в църква и без това не вярвам в тия неща.
— Не вярваш ли? — Хари е наранен, шокиран.
— Не, татко. Когато умреш, просто си умрял.
— Така ли?
— Хайде стига, знаеш, че е така, всички го знаем дълбоко в себе си.
— Никой не знае със сигурност — отбелязва Пру тихо.
Нелсън яростно я пита:
— Колко мъртви хора си виждала?
Хари си спомня, че дори когато беше малък, лицето на Нелсън побеляваше, щом се ядосаше. Имаше нервен стомах и стискаше перилата на стълбището, докато се качваше да си вземе учебниците. Въпреки това го пращаха на училище. Хари още работеше във „Верити“, а Дженис работеше почасово във фирмата и нямаха детегледачка. Училището им беше детегледачка.