Преподобният Кампбел невъзмутимо пуши лулата си и задава на Пру друг въпрос:
— Какво мислят родителите ти за това, че се омъжваш извън вярата си?
Онова нежно изчервяване се завръща и прави очите и по-тъмнозелени.
— Всъщност само майка ми е била католичка и мисля, че когато съм се родила, вече се е била отказала от религията си. Аз съм кръстена, но не са ми дали първо причастие, независимо че вкъщи имаше рокля за причастие, която сестрите ми са носели. Татко е избил вярата от нея, така да се каже. Не е искал да храни малки деца.
— А какви са неговите убеждения?
— Никакви.
Хари си спомня на глас:
— Дядото на Нелсън е с католически произход. Неговата майка е била ирландка. Имам предвид от страна на моя баща. По дяволите, онова, което мисля за религията, е…
Очите на всички са вперени в него.
— … няма никакво значение, ще видите.
Казвайки това, той поглежда към Нелсън, отчасти защото оживеното пребледняло лице на момчето се пада в центъра на полезрението му. Тази прическа като на плъх напомня на бръсната коса на осъден, която е израснала. Момчето изсумтява:
— Е, недей да се отпускаш, татко, каквото и да става.
Дженис се навежда към Пру и й казва с онзи зрял женски глас, който вече може да произведе:
— Наистина се надявам да успееш да убедиш родителите си да дойдат на сватбата.
Мама Спрингър казва с по-благ глас, тъй като тя е поканила свещеника тук и събранието не се провежда в нейна чест:
— По нашите места членовете на Епископалната църква и без това се смятат за сродни с католиците.
Пру разтърсва глава, червената й коса проблясва, тя е нащрек. Казва:
— С родителите ми не си говорим много. Те не одобряват нещо, което направих, преди да се запозная с Нелсън, и сега няма да одобрят и това.
— Какво си направила? — пита Хари.
— Научих се да се грижа сама за себе си.
— Искам да ви кажа — любезно изрича Кампбел, а лулата му е изгаснала и досега се е занимавал с повторното й запалване, — че изпитвам определено затруднение — фразата извиква палавата му усмивка, широка като на онзи тип от филма „Луд“ — да извърша църковна церемония за двама души, единият от които принадлежи към католицизма, а другият, както току-що ни каза, е атеист. — И той кима към Нелсън. — Сега епископът ни дава повече свобода по тези въпроси, отколкото преди. Оня ден ожених разведен японец с католическо потекло за млада жена, която първоначално искаше да заменим думата Господ с „Всеобща майка“ по време на службата. Успяхме да я разубедим. Но в този случай, добри хора, не виждам никакви признаци, че Нелсън и неговата очарователна годеница изобщо са подготвени или желаят това, което наричаме „нашата магия“.
Той изпуска огромно кълбо дим и притваря устни по онзи превзет, самодоволен начин на пушачите, в очакване да бъде опроверган.
Мама Спрингър се бори, като че ли се опитва да стане от креслото.
— Е, внукът на Фред Спрингър няма да се жени в католическа църква! — Главата й пада на облегалката на креслото. Шията й е почервеняла.
— О-о — реагира Арчи Кампбел весело, — не мисля, че скъпият ми приятел отец Макгахърн ще може да ги венчае. Младата дама дори не е причестена. Знаете ли — добавя той, кръстосвайки ръце около коляното си, загледан в пространството — много прекрасни сватби са се сключвали в „Градската зала“. Приятелят ми Джим Ханкок от братството в Мейдън Спрингс неведнъж е приемал някои от проблемните ни младоженци.
Заека скача прав. Нещо ужасно се случва тук, той не знае точно какво или на кого:
— Някой друг, освен мен иска ли още едно питие?
Без да поглежда към Хари, Кампбел протяга чашата си, която се е изпразнила като малката чаша с ментов ликьор на Пру. Зеленината на питието е отишла в очите й. Свещеникът се обръща към нея и Нелсън:
— Наистина при някои обстоятелства, дори за най-набожните, това може да се окаже подходящ изход. По-късно бракосъчетанието може да бъде извършено и в църква; сега много двойки потвърждават брачните си клетви по този начин.
— А защо просто не си живеят в грях точно тук? — пита Хари. — Ние нямаме нищо против.
— Имаме, и още как — възразява мама Спрингър приглушено.
— Хей, тате — провиква се Нелсън, — би ли ми донесъл още една бира?
— Вземи си я сам, ръцете ми са заети. — Въпреки това спира пред Пру и взема малката чашка за ликьор. — Сигурна ли си, че не вреди на бебето?