Тя поглежда нагоре с неочаквана студенина. Беше толкова бащински настроен и мил, а по очите й прочита, че е като тъп пътен полицай.
— О, да — отговаря му. — Бирата и виното са вредни, от тях човек се подува.
Когато Заека се връща от кухнята, Кампбел вече се е оставил да го убедят. Той има това, което те искат: църковен брак, служба, приемлива за всички като Грейс Стул на този свят. Съзнавайки това, той не бърза. Под женствените му мигли очите му са тъмни като на Дженис и мама, очите на Кьорнерови. Мама Спрингър удържа фронта, малките заоблени върхове на пантофите й подскачат:
— Не трябва да приемате думите на момчето буквално. Аз самата не знам в какво съм вярвала на неговата възраст, смятах, че правителството е глупаво и че гангстерите са прави. Това беше по времето на сухия режим.
Нелсън я поглежда намусено с тъмни очи:
— Маминко, ако това има толкова голямо значение за теб, за мен няма никакво, по никакъв начин.
— Какво мисли Пру? — пита Хари, подавайки й отровата й.
Чуди се дали маниерите на момичето и това изчакване, докато усмивката не слиза от лицето й, не са просто страх: в крайна сметка в нейното тяло расте друг живот, само в нейното.
— Мисля — отговаря бавно тя, толкова бавно, че всички в стаята спират да се движат, за да я чуят, — че в църква ще е по-добре.
Нелсън казва:
— Аз самият със сигурност знам, че не искам да се женим в онзи ужасен нов бетонен Градски съвет, който построиха отзад, на мястото, където беше „Бижу“. Един мой познат ми разказа, че предприемачът е откраднал цял милион и в цимента вече има пукнатини.
Облекчена, Дженис казва:
— Хари, още малко кампари ще ми дойде добре.
Кампбел вдига пълната си чаша от ниското си място върху възглавничката:
— Наздраве, добри хора. — И поставя условията си: — Обичайната процедура изисква поне три сесии обучение и християнски инструкции след първоначалното интервю. Смятам, че можем да наречем това интервю.
Когато се обръща директно към Нелсън, Хари долавя една прелъстителна нотка в богатия му, мек глас:
— Нелсън, църквата не очаква всички младоженци да са двойка християнски светци. Просто настоява участниците да имат някакво разбиране за това, което предприемат. Не се вричам аз, а вие с Тереза. Бракът не е просто една церемония, той е едно тайнство, покана от Бог да участвате в божественото. И поканата не е само за един определен момент. Всеки споделен ден е тайнство. Усещате ли смисъла в това? В стария молитвеник имаше чудесни слова: там пишеше, че в брак не трябва да се влиза лековерно или неблагоразумно, а почтително, благоразумно, обмислено, трезво и със страх от Бога. — Той се ухилва, подчертавайки това, и добавя: — В новия молитвеник думите „страх от Бог“ са пропуснати.
Нелсън изхленчва:
— Казах, че ще го направя.
Дженис пита малко припряно:
— Колко време ще отнемат тези инструкции?
Сякаш под нея върху стола с права облегалка има яйце.
— О-о — казва Кампбел, вдигайки очи към тавана. — Преценявайки фактите, смятам, че можем да проведем и трите срещи за две седмици. Съвсем случайно си нося тефтерчето с ангажиментите.
Преди да бръкне в предния джоб на палтото си на пророк мошеник, Кампбел почуква лулата си с превзето спокойствие, което разкрива на Хари предимствата да си обратен — целият свят беше една шега за него. Той ходи по вода; никога не цапа обувките си с мръсотията на жените и правенето на бебета. Човек трябва да му сваля шапка: нищо не го трогва. Това е истинската религия.
Някакво бунтарско желание да се подиграе с него, да се възпротиви на гладката сделка, която беше сключена, го подтиква да каже:
— Да, искаме да им наденем хомота, преди да се роди бебето. Той ще се роди към Коледа.
— С Божията помощ! — Кампбел се усмихва, прибавяйки: — Той или тя.
— През януари — прошепва Пру, след като оставя чашата си. Хари не може да разбере дали е доволна или не от елегантния начин, по който непрекъснато споменава за бебето, което всички останали избягват да споменават. Докато уговарят подготовката, двамата с Нелсън седят на дивана като големи марионетки с невидими ръце, които излизат от възглавниците към телата и главите им.
— Рожденият ден на Фред беше през януари — обявява мама Спрингър, сумтейки, докато се мъчи да се изправи от креслото, за да изпрати свещеника.
— О, мамо — казва Дженис, — една дванайсета от хората по света са родени през януари.