— Аз също съм роден през януари — съобщава Арчи Кампбел, надигайки се. Ухилва се, за да покаже равните си зъби.
— В моя случай след много усилия и молитви. Родителите ми са били направо древни. Цяло чудо е, че изобщо съм се родил.
На следващия ден топъл дъжд оронва пожълтелите листа по дърветата в парка покрай Ситивю Драйв, докато Хари и Нелсън карат през Брюър на път към фирмата. Хлапето все още е персона нон грата, но са го помолили да провери двете коли кабрио, които смачка, докато Мани поправя едната от тях — роялът. Другата — меркурият 72-ра — е ударена от двете страни, повредата е по-сериозна и частите се намират по-трудно. Заека мислеше да я продаде като старо желязо, когато момчето се върне в колежа, и да изпише загубите. Но сърце не му даваше да го спре да види щетите. След това Нелсън ще вземе назаем королата, за да отиде да се види с Били Фознахт, преди той да се върне в Бостън, за да учи за зъболекар. На Хари веднъж му вадиха нерва на един зъб, имаше чувството, че го гъделичкат под ябълката на окото. Какъв ужасен начин да си изкарваш прехраната. Може би няма изцяло приятен начин. Чистачките на тойотата продължават гумената си песен, докато брюърският трафик забавя и светлините на колите горят в огненочервено по продължение на булевард „Акация“. Училището отново е отворило врати и училищните автобуси проблясват напред в задръстването. Хари превключва чистачките от бързи обороти на средни и му се ще все още да пушеше. Иска да поговори с момчето:
— Нелсън.
— Ммм?
— Как се чувстваш?
— Добре: Като се събудих, ме болеше гърлото, но изпих две таблетки витамин „С“, от онези, които Мелани накара баба ми да купи.
— Беше луда на тема здраве, нали? Мелани? В кухнята имаме от онази „Гранола“.
— Е, да, това беше част от играта й. Нали се сещаш — мистериозната циганка. Непрекъснато четеше онзи гуру, как му беше името. Звучеше като кихане.
— Липсва ли ти?
— Мелани? Не, защо да ми липсва?
— Не бяхте ли близки?
Нелсън се преструва, че не разбира.
— Към края почна да мърмори нетърпимо.
— Мислиш ли, че двамата с Чарли заминаха заедно?
— Нямам представа — казва момчето.
Чистачките, които е включил, стряскат Заека всеки път, когато минават през стъклото, като че ли някой друг, а не той самият взима решенията в тази кола. Някакъв призрак. Като в онзи филм „Срещи от третия вид“, където камионът на Ричард Драйфус започва да се тресе и фаровете отзад се издигат във въздуха, вместо да отбият встрани.
— Нямах предвид точно физическото ти състояние. По-скоро състоянието на духа ти след снощния разговор.
— Имаш предвид сочния свещеник? Нямам нищо против да ходя няколко пъти да му слушам глупостите, ако това ще задоволи Спрингъровата чест, или каквото и да е там.
— Май имам предвид брака ти като цяло. Нели, не искам да гледам как те притискат да правиш каквото и да било.
Момчето сяда по-изправено, жълтите автобуси отпред свиват в алеята на брюърската гимназия и колоната от коли се придвижва бавно напред покрай редица паркирани коли, чиито покриви са изпъстрени с обрулени от дъжда места.
— Кой казва, че ме притискат?
— Никой не го казва. Пру изглежда свястно момиче, ако си се сетил да се жениш.
— Ти не мислиш, че съм готов. Не мислиш, че съм готов за каквото и да било.
Хари оставя враждебността да отмине, опитвайки се да говори спокойно като Уеб Мъркет:
— Знаеш ли, Нелсън, не съм сигурен, че има мъж, който да е готов да се ожени. Дяволски съм сигурен, че самият аз не съм бил, съдейки по начина, по който се държах с майка ти.
— Е, да — отговаря момчето, изненадано, че баща му не пое хвърлената ръкавица. — Но тя ти го върна.
— Не мога да я виня. Нито пък Чарли. Трябва да разбереш. Откакто отново се събрахме, и двамата сме си доста верни. Дори преживяхме много забавни моменти, въпреки че вече сме изкуфели. Съжалявам, че имахме толкова много неща за доизясняване, докато ти все още беше при нас.
— Е, както и да е — гласът на Нелсън звучи задъхано и сковано и той непрекъснато гледа към коленете си, дори когато Хари прави онзи опасен завой по Айзенхауер Авеню. — Момчето прочиства гърлото си: — Явно такива са времената. Много от приятелите ми в „Кент“ имаха още по-ужасни истории от моята.
— Освен онази случка с Джил. Няма как да са я надминали, обзалагам се. — Едва не се задавя. За Нелсън Джил е свещено име, никога не говори за нея. Хари продължава непохватно, докато колата набира скорост надолу по хълма, а малките мексиканчета и чернокожите деца се разхождат нагоре към училището и нагло флиртуват с опасността, предизвикват го да ги удари, бронята му бръсва дрехите им. — Нещо в новото развитие на нещата не ми се струва както трябва. Момичето е бременно, добре, за това се искат двама. Отговорен си, никой не може да го отрече. Но после, както разбрах, тя категорично отказва да направи аборт, и то в наши дни, когато едно от хубавите неща, наред с многото лоши, е, че можеш открито да правиш аборт в болница, на безопасно място, все едно че ти оперират апендицита.