Монетите бяха опаковани по петнайсет в привлекателни пластмасови цилиндърчета с кръгли, оцветени в синьо капачета, които приличаха на тоалетна чиния от кукленска къщичка. Всъщност късчета от нещо, прилично на тоалетна хартия, бяха втъкнати в отвора на това капаче, за да може да прилегне плътно и да прикрие дори блясъка на свещения метал. Неочаквано тежки, цилиндрите заплашваха да откъснат джобовете на палтото на Хари, докато прескача стъпалата пред къщата на мама Спрингър, за да се изправи пред семейството си. Вътре Пру седи на сивия диван и плете, мама Спрингър е превзела креслото, за да си повдигне краката, докато някакъв говорител от Филаделфия чете новините в шест часа като скоропоговорка. „Кметът Франк Ризо отново е отрекъл обвиненията за полицейско насилие“, казва бързо говорителят със сух глас, който изсмуква емоционалните нюанси на всяка дума. Навремето Филаделфия беше отдалечено място, което никой не се осмеляваше да посети, но телевизията я направи по-достъпна и докара зловещите й убийства и политика току пред прага им.
— Къде е Дженис? — пита Хари.
Мама Спрингър казва:
— Шшшт.
Пру пояснява:
— Дженис отиде с Нелсън в клуба, за да замести някого в тениса по двойки, а след това май щяха да ходят да му купят костюм.
— Мислех, че това лято вече си купи костюм.
— Това беше бизнес костюм. Решиха, че за сватбата му трябва костюм от три части.
— Боже, сватбата. Как ти се струват срещите с онзи, как му беше името.
— Нямам нищо против да ходя. Нелсън обаче го ненавижда.
— Така си говори само за да дразни баба си — обажда се мама Спрингър, извъртайки се, за да се чуе гласът й иззад облегалката за глава на креслото. — Мисля, че наистина са му от полза.
Нито една от жените не забелязва увисналото му сако, въпреки че на него му се струва сякаш волски топки опъват джоба му. Има нужда от Дженис. Качва се на горния етаж и пъхва два цилиндъра на дъното на нощното си шкафче. В чекмеджето държи резервни очила за четене и гумения накрайник на пластмасовата дръжка, с която би трябвало да масажира венците си, за да се изплъзне от хватката на пародонтозата, и восъчните тапи за уши, които си слага понякога, когато не може да се абстрахира от шума наоколо. В същото това чекмедже навремето държеше презервативите, когато Дженис заяви, че хапчето е вредно за нея, но още не беше отишла да й завържат тръбите. Но това беше много отдавна и той ги беше изхвърлил всичките, цялата спретната метална кутийка, след като беше решил, като видя недобре затворения капак, въпреки че може и да си въобразяваше, че Нелсън или някой друг е ровил в кутията и е задигнал няколко. От този момент нататък започна да се чувства притиснат от съжителството с хлапето. Докато Нелсън бе погълнат от бейзболните статистики или онази китара и дори плочите с рокмузика, които изпълваха всяка фибра на къщата със своите звуци, присъствието му в стаята в дъното на коридора не бе по-неудобно от упоритото съществуване на детството на Заека в някаква част на мозъка му. Но когато се започнаха историите с хормоните, момичетата, колите и бирите, Хари искаше да се откаже от родителството. Два бегли спомена определят границите на удобството по отношение на хората, произлизащи от други хора. Когато бе на дванайсет или тринайсет, той влезе в спалнята на родителите си в дома им на Джексън стрийт, без да предполага, че баща му е там, и възрастният мъж стоеше пред бюрото си само по чорапи и долна риза, невинно ровейки в едно от чекмеджетата за долните си гащи, онези боксьорски гащета, които и без това винаги изглеждаха на Хари тъжни и жалки, и пред него лъсна голият задник на баща му, толкова бял, отпуснат и неокосмен, една безмълвна и безпомощна плът. Другият му спомен беше, когато Нелсън бе горе-долу на същата възраст, но май трябва да е бил една година по-голям, защото вече живееха в тази къща, а те се преместиха в нея, когато хлапето беше на тринайсет; Хари беше влязъл в банята, без да знае, че тъкмо тогава Нелсън излиза изпод душа, и бе видял детето отпред: то имаше косми по пубиса и въпреки че тялото му все още беше слабо и дребно, членът му беше като на голям мъж, тежък и заоблен, не като кръглия пенис на Заека, и вероятно затова му изглеждаше брутален и огромен. Огромен. Това бе много години преди презервативите да бъдат откраднати. Чекмеджето издрънчава, нещо се е заклещило и Хари се опитва да го затвори плавно, когато чува, че Дженис и Нелсън влизат вкъщи и на долния етаж започват разговори за тенис и магазини, за дрехи и за външния свят. Хари иска да запази новините си за Дженис. Да я зашемети с тях. Изведнъж чекмеджето плавно се затваря и той се усмихва, предвкусвайки смаяния й поглед, когато научи за безценната, лъскава, оловно тежка тайна.