Както в много случаи на дългоочаквана радост, и тази не се получава така, както човек си я представя. Когато най-после се качват заедно по стълбите, вече е по-късно, отколкото трябваше, и двамата са неспокойни и превъзбудени. Трябваше да вечерят по-рано, тъй като Нелсън и Пру щяха да ходят при Супи, както и двамата наричат Кампбел, за третата си порция съвети. Върнаха се към девет и трийсет и Нелсън бе толкова вбесен, че се наложи да махнат виното от вечерята, докато с бутилка бира в ръка той разигра пародия на младия свещеник, насърчаващ нахлуването на църквата в интимното пространство между тях двамата.
— Постоянно повтаряше, че църквата е булката на Христос. Все ми се искаше да го попитам: „А ти чия малка булка си?“.
— Нелсън! — предупреждава го Дженис, поглеждайки към кухнята, където майка й си приготвяше чай.
— Искам да кажа, че е неприлично — настоява Нелсън. — Какво точно прави той? Чука църквата.
Хари забелязва, че Пру се засмива. Нелсън ли я беше променил така? Това беше единственото нещо, което донякъде не бе обичайно за тези хлапета. Напоследък го раздухваха из всички списания, твърдяха, че му дават гласност. Даже имаше и филм — „Шампоан“, в който Джейл Кристи, която човек свързва с театрални драми, докарана с боне, обявява направо от екрана, че би духала на Уорън Бийти, направо си го каза, а филмът дори не беше категория „Х“, а „Р“. Всички тийнейджъри с гаджета седяха в салона и се държаха за ръцете така невинно, сякаш гледаха повторение на „Шоубоут“ с Катрин Грейсън и Хауърд Кийл, а момичетата се смееха заедно с момчетата. По притихналото тяло на Пру не може да се разбере какво прави в леглото, нито пък по бледите й устни, които, когато са застинали, са сухи и стиснати. Вероятно това се учи в училището за секретарки. Страхотна е в леглото, беше казал Нелсън.
— Извинявай, мамо, ама наистина ме вбесява. Кара ме да казвам куп неща, в които не вярвам, и после се хили и се радва, като че ли всичко е някаква нелепа шега. Мамче, как изобщо го търпите с останалите възрастни дами.
Беси е излязла от кухнята, а от чашата й с чай, в която се беше втренчила, се издига пара. Косата й е силно опъната, покрита с мрежичка, готова за лягане.
— О — казва тя, — по-добър е от някои и по-лош от други. Поне не ни задушава с тамян, както онзи, дето после стана гръцки православен свещеник. А и свърши добра работа като накара твърдоглавците да приемат новия ред. Езикът ми още лепне от някои от реакциите.
Пру се намесва:
— Супи изглежда доста се гордее, че в новата служба не се споменава за подчинение.
— Хората и без това никога не са се подчинявали, така че спокойно могат да минат и без тази дума — казва мама.
Дженис явно бе решила също да се заяде с Нелсън:
— Наистина, Нелсън. Не бива да се съпротивляваш толкова. Човекът прави всичко възможно да ни уреди църковна служба и като гледам как се държи с теб, мисля, че наистина те харесва. Има подход с младите.
— Така ли? — промърморва Нелсън, достатъчно тихо, за да не го чуе мама Спрингър, след което започва да го имитира на висок глас:
— Скъпите ми майка и татко бяха наистина престарели. Цяло чудо е, че изобщо съм се родил. В случай че се чудите защо изглеждам като жаба.
— Не трябва да се подиграваш на външния вид на хората — укорява го Дженис.
— О, но, мамо, всички го правят.
Продължиха в този дух още известно време, беше досущ като по телевизията — Нелсън имитираше нежния глас на Супи, а Дженис го умоляваше да прояви повече разум и доброта, мама Спрингър витаеше в някакъв свой свят, в който начело на самото създание стоеше Епископалната църква. Хари се чувстваше, като че ли е издигнат над всички, златен мъж, който чака да отведе жена си на горния етаж и да й покаже тяхното съкровище. Когато шегата се изтърка и по телевизията започна повторение на някакъв мач, който Нелсън искаше да гледа, седнали на дивана, двамата изведнъж придобиха уморен и измъчен вид, сякаш някой насила ги е слял в едно цяло. И двамата вече си имаха любими места: Пру в отдалечения край до малката черешова масичка, на която слагаше ментовия си ликьор и плетка, а Нелсън — върху средната възглавница на дивана, вдигнал крака върху масичката в стил „Коблер“. Сега, когато не ходеше във фирмата, той не си правеше труда да се бръсне всеки ден и върху брадичката и горната му устна имаше червеникава четина, но бузите му все още бяха покрити само с мъх. По дяволите, това мърляво хлапе. Заека взе решение най-после да живее за себе си, колкото и да беше егоистично.