Когато Дженис излиза от банята, гола и влажна под хавлиения халат, той е заключил вратата и се е излегнал по долни гащи върху леглото. Обажда се дрезгаво и многозначително:
— Хей, Дженис, виж. Днес купих нещо за нас.
Тъмните й очи са светнали от алкохола и нравоучителстването долу, беше се изкъпала, за да си проясни главата. Очите й бавно се фокусират върху доволното изражение на лицето му и тя изглежда озадачена.
Той издърпва заяждащото чекмедже и сам се стряска при вида на двете цветни цилиндърчета, които се плъзгат към него все така изправени, все така на мястото си. Човек би предположил, че нещо толкова ценно трябва да излъчва някакви сигнали, които да привлекат крадците като кучета след разгонена кучка. Той повдига един от цилиндрите и го поставя в дланта на Дженис; ръката й поддава под неочакваната тежест и незавързаната й хавлия се разтваря. Слабото й, загоряло, изхабено тяло е по-примамливо в тази оскъдна обвивка от груба ярка материя, отколкото тялото на момиче. Той иска да протегне ръка и да докосне мястото, където сенките пазят свежа влажната й кожа.
— Какво е това, Хари? — пита тя, а очите й се разширяват.
— Отвори го — казва й. И когато тя неуспешно се опитва да разлепи прозрачната лентичка, която придържа малкото капаче с форма на тоалетна чиния, той я отлепя вместо нея с широките си нокти. Маха тапата от лигнин и изсипва петнайсетте кругеранда върху ватираната покривка на леглото. Цветът им е по-червен, отколкото си беше представял.
— Злато — прошепва той, вдигайки към лицето й две сгушени в дланта му златни монети, и й ги показва от двете страни. На едната е гравиран профилът на някакъв стар бур, а от другата има изображение на антилопа. — Всяка струва около триста и шейсет долара. Не казвай на майка си, на Нелсън, нито пък на някой друг.
Дженис наистина изглежда като омагьосана. Докато взема една монета, ноктите й драскат дланта му. Кафявите й очи отразяват точици жълта светлина.
— Истински ли са? — пита. — Откъде, за бога, ги взе?
— Срещу магазина за фъстъци на Уайзър стрийт има нов магазин, в който продават благородни метали. Продават и купуват. Трябва само да им представиш валиден чек до двайсет и четири часа след обявяване на цената. Дават и гаранция, че във всеки момент ще ги изкупят обратно на тогавашната цена, така че губиш само шест процента — тяхната комисиона и данъка покупка, който ще съм избил до другата седмица, с темповете, с които златото се покачва. Ето, купих две купчинки.
Той изважда другия въодушевяващо тежък цилиндър от чекмеджето, маха капачката и плавно изсипва петнайсетте антилопи върху покривката, удвоявайки богатството. Покривката е лека пенсилванска кувертюра от малки квадратни парчета плат, зашити едно за друго от търпеливи женици. Преливат от бледи в тъмни цветове и създават нещо като триизмерен ефект от четири големи кутии с по-светла и по-тъмна страна. Той ляга върху тази илюзия и поставя по една монета върху очите си. Изпод студеното червено удоволствие на златото чува Дженис да казва:
— Божичко, мислех, че само правителството може да притежава злато. Не ти ли трябва разрешително или нещо такова?
— Трябват само пари. Само шибани пари, вълшебнице.
Сляп, той чувства как сред непорочното присъствие на златото членът му се втвърдява.
— Хари, колко плати за това?
Опитва се да й внуши да смъкне гащите му и да смуче, да смуче, докато се задави. Когато тя не успява да прочете мислите му и да го направи, той маха монетите и се втренчва в нея с широко отворени очи, като мъртвец, върнат към живота. Не тъмнината на ковчега посреща взора му, а лицето на жена му, обрамчено от тъмната коса, влажна и сплетена от водата, с падащ над челото й бретон, и пред погледа му изниква образът на Мани Айзенхауер.