— Около единайсет хиляди и петстотин — отговаря й. — Скъпа, парите просто стояха в спестовната ни сметка и носеха жалките шест процента. При шест процента в днешно време направо си на загуба с тази инфлация, която почти стана дванайсет процента. Красотата на златото е, че обича лошите новини. Доларът пада, златото скача. Арабите обръщат доларите си в злато. Уеб Мъркет ми обясни всичко оня ден, когато не искаше да дойдеш в клуба.
Тя все още разглежда монетата, поглаждайки финия релеф, докато той иска вниманието й да се насочи към него. Не си спомня откога не му се беше случвало ерекцията просто да разцъфне в гащите му. От времето на Лоти Бингмън.
— Красива е — признава Дженис. — Редно ли е обаче да подкрепяш южноафриканците?
— Защо не? Така черните имат работа, докато копаят това нещо. Предимството на наполеона, както ми обясни момичето в оня магазин за парични алтернативи, е, че тежи точно една тройунция и лесно се разменя. Можем да си купим мексикански песети или канадски монети с кленови листа, но тя каза, че те са толкова тънки, че златният прах остава по ръцете. Освен това ми харесва еленът на гърба. А на теб?
— И на мен. Много е вълнуващо — признава Дженис и най-после го поглежда легнал, набъбнал сред разпиляното злато. — Къде ще ги държиш? — пита тя. Езикът й се промъква навън и се опира в долната й устна, докато седи замислено. Обожава я, когато се опитва да мисли.
— В теб — казва той и я придърпва за реверите на хавлията. От уважение към останалите в къщата — само една стена отделя мама Спрингър от тях, телевизорът й неясно боботи, превръщайки войната в Корея в някаква шега.
Дженис се опитва да потисне пъшканията си, докато той сваля хавлията й от желаното й тяло, а монетите върху покривката докосват кожата й. Жилите на врата й се изпъват, лицето й потъмнява, докато се извива в хватката на възмущение и ликуване. Със свалени слипове членът му стърчи като отломка от розова развалина на все още запалената лампа. Той я успокоява, докато не притихне неподвижно, поставя по една монета върху всяко зърно, една върху пъпа й и няколко върху издутината на хълма й, за да покрие окосмяването й с триъгълник от поклащащи се монети, които се припокриват като люспи на змия. Ако се засмее и коремът й помръдне, цялата конструкции ще рухне. Приклекнал край бедрата й, Хари хваща един кругеранд за края, като че ли ще го пъхне в отвора на автомат.
— Не! — протестира Дженис достатъчно високо, за да стресне и да събуди мама Спрингър през стената, достатъчно високо, за да разклати монетите така, че няколко се изсипват върху краката й. Той запушва устата й със своята и започва да придвижва устни на юг през пустинята от оазис след оазис, докато достига папратовия храсталак, който жена му разтваря пред него, потръпвайки с бедра. Някакъв интерес се надига в него, виждайки само червеното разпиляно злато, притиснато в челото му, и той търси с език клитора й. Улавя правилния ритъм, но не усеща ефекта му и решава, че ярката светлина над главите им вероятно я разсейва. Рискувайки да загуби ерекцията си, подскача от леглото до вратата, за да я изгаси. Обръщайки се в полумрака, вижда, че тя също се е извърнала, изправила се е на колене и лакти — неговото четирикрако лунно дете, мекият й задник с трапчинки е повдигнат високо към него в мрака, а лицето й надзърта зад рамото й. Той я чука нежно в тази поза, пъшкайки от усилието, оставяйки мислите си да се носят волно. Сеща се за знаменцата на шампионата, за скорошното покачване на основните цени на королите във фирмата. Гали беззащитната отпусната плът на корема й, докато собственият му корем натежава. Гърбът й изглежда така крехък и тесен, но в същото време смел — дългата вдлъбнатина на гръбнака й, бледата вертикална ивица, където горнището на банския й не е допуснало слънцето. Зад него босите му крака излъчват далечен тъжен мирис. Монетите подрънкват, хлъзгайки се към коленете им във вдлъбнатините, които общата им тежест образува в дюшека. Той потупва задника й и я пита:
— Искаш ли да се обърнеш?
— Ъ-хъ. — И след кратък размисъл казва: — Искаш ли първо да съм върху теб?
— Ъ-хъ. — И след кратък размисъл: — Не ме карай да свърша.
Когато ляга по гръб, Хари има чувството, че сякаш кожата му се докосва до лед — монетите. По-лошо е от трохи. Толкова влажна, че не усеща почти нищо, Дженис го възсяда, необятна и кръгла на светлината на уличното осветление, която се процежда на петна през листата на големия червенолист бук. Тя взема една търкулнала се монета и я поставя върху окото си като монокъл. Насочвайки се към него, придържайки го като пленник, тя търка влажните си бедра в него, плът до плът, мида и грудка, в крайна сметка всичко се свежда до това.