— Не свършвай — казва тя стреснато и фалшивият й монокъл тупва глухо върху напрегнатия му корем.
— По-добре да минеш отдолу — изпъшква той.
Тялото й се повдига, тънко и черно, очертано на фона на пръснатите кръгли късчета, които се отразяват под ъгъла, в който са застанали. Като богове, излегнали се сред звездите, той пъшка в ухото й, а тя в неговото.
След тази награда, успокоявайки дишането си, те успяват да преброят в полумрака само 29 кругеранда върху смачканата покривка, върху повърхността й от назъбени зелени кръпки. Той включва лампата. Светлината й ги заслепява. На суровия й блясък телата им също изглеждат смачкани. Паника завладява изцеденото тяло на Хари, той не може да се успокои, докато гол, на колене върху килима, с една закъсняла капка сперма, процеждаща се от зачервения му пенис, не намира заклещената в пролуката между дюшека и страничната табла на леглото безценната трийсета монета.
Заека стои с Чарли, взирайки се в неприветливата септемврийска светлина. Дървото зад паркинга на вагон-ресторанта е изтъняло и пожълтяло по върха, над оголените клони небето е привлякло няколко перести облака, прилични на ивиците сланина в бекон, вещаейки дъжд през утрешния ден.
— Бедният стар Картър — казва Хари. — Видя ли как за малко да се убие, тичайки по някаква планина в Мериленд?
— Напъва се — отговаря Чарли. — Кенеди му диша във врата.
Чарли се е върнал от двуседмичната си почивка във Флорида с лек загар, който бързо избледнява покрай проблемите със слабото му сърце и изминалите дни. Не се бе върнал директно от Флорида. Едновременно със завръщането му в понеделник в „Спрингър Мотърс“ пристига картичка с остро наклонения му счетоводителски почерк, изпратена от Охайо и гласяща:
Здрасти банда, малко се отклоних по обратния път до Флорида. Минах през Великите Смоуки. Южнячки на всеки километър. В момента съм близо до Акрън, експлодиралата радиална столица на света. Икономията на гориво тук не важи. Големите коли и осемцилиндровите двигатели все още царуват.
Липсвате ми. Чао.
Шегата, насочена най-вече към Хари, беше на гърба на картичката — снимка на голяма сграда с плосък покрив, подобна на четвъртинка от пай, която всъщност беше студентският комплекс на университета в Кент, приютил най-голямата открита библиотека в щата Охайо.
— Нещо май си даваш доста зор напоследък, а? — пита го Хари. — Как беше Мелани през цялото това време?
— Кой казва, че съм бил с Мелани?
— Ти самият, с онази картичка. Господи, Чарли, младо момиче като нея да се вихри върху топките ти, това може да те убие.
— Какъв начин да си отидеш, а, приятелю? Ти също много добре знаеш, че не момичетата ни изстискват топките, а на ония мацки на средна възраст им изтича времето.
Заека си спомня епизода с Дженис и тяхното злато, но въпреки това завистта си остава:
— Какво правихте във Флорида с нея?
— Пътувахме. Сарасота, Венеция, Сейнт Пийт. Не можах да я разубедя за Атлантическия бряг, така че отидохме до Неапол по магистрала 75, по старата Алигаторска алея и оттам — Корал Гейбълс, Оушън булевард, до Бока и Чест Палм. Щяхме да отскочим и до Кейп Канаверал, но не ни стигна времето. Тази щурачка даже не си беше взела бански костюм. Купихме й от онези новите, изрязани отстрани. Страшна фигура, не знам защо не ти хареса.
— Не можеше да ми хареса, нали Нелсън я доведе вкъщи. Все едно да чукаш собствената си дъщеря.
Чарли си е запазил една оцветена във виолетово клечка за зъби от обяда в центъра на града и бодва с нея долната си устна, докато зяпа през уморения прозорец.
— Има и по-лоши неща — заявява суховато. — Как са Нелсън и бъдещата булка?
— Пру. — Хари усеща, че Чарли е решил да пази подробностите от пътуването си, за да го накара да ги изкопчва от него една по една. Южнячки на всеки километър. Майната му. Заека също си има тайни, но докато си мисли това, си представя единствено една ферма със сгради, разположени ниско в долината.
— Мелани ми разказа доста неща за Пру.