— Какво например?
— Например мисли, че е странна. Впечатлението й е, че колкото и свита да изглежда, си е кораво хлапе с наистина сурово възпитание и не си е стъпила здраво на краката в емоционално отношение.
— Е, да, някои биха казали, че момиче, на което му прави удоволствие да чука стара гарга като теб, също е доста странно.
Ставрос откъсва поглед от прозореца и го поглежда право в очите, а неговите зад цветните очила изглеждат доста насълзени.
— Не бива да ми говориш така, Хари. И двамата остаряваме. Мъже на доизживяване като нас би трябвало да са любезни един към друг.
Хари се чуди дали това показва, че Чарли знае колко несигурно е положението му с дишащия във врата му Нелсън. Чарли продължава:
— Питай ме каквото искаш за Мелани. Както казах, тя е добро дете. Емоционално стабилна. Проблемът при теб, приятелю, е, че си мислиш само за чукане. Най-голямото ми удоволствие беше да покажа на тази млада жена една страна от света, която не беше виждала досега. Направо беше ненаситна. Кипарисите, онази кула с камбаните. Каза, че въпреки всичко предпочита Калифорния, обаче Флорида е твърде равна. Каза, че ако по Коледа успея да си завлека задника до Кармел, с удоволствие ще ме разведе наоколо. Ще ме запознае с майка си и с който е там. Нищо сериозно.
— Колко… колко бъдеще мислиш, че имате двамата?
— Хари, нямам кой знае какво бъдеще с когото и да е — гласът му пада до едва доловим шепот. Заека би искал да го прочисти с телена четка.
— Никога не се знае — успокоява той дребния мъж.
— Знае се — настоява Ставрос. — Знаеш кога времето ти изтича. Ако животът ти предложи нещо, вземи го.
— Добре, добре, ще взема. Взимам. Какво правеше бедната ти стара Manna mou, докато вилнееше с щурачката в Евърглейдс?
— Ами — отговаря той. — Нещо странно се случи там. Една моя братовчедка, около пет години по-млада, явно доста е хойкала и това лято съпругът й я изритал и задържал децата. Живееха в Нористаун. Така че Глория живее сама в един апартамент в Янкуист и с удоволствие наглеждаше старата дама, докато ме нямаше. Каза, че би го направила пак по всяко време. Ето защо сега имам малко свобода, каквато нямах по-рано.
Навсякъде, мисли си Хари, семействата се разпадат, а отделните части се събират като оцелелите в някаква огромна спасителна лодка, докато той и Дженис продължават да си седят там, в сянката на мама Спрингър, извън времето.
— Няма нищо по-хубаво от свободата — казва на приятеля си. — Недей да я пропиляваш. Питаше за Нелсън. Сватбата тази събота. Само най-близките роднини. Съжалявам.
— Леле! Бедният малък Нели! Подписан, подпечатан и доставен.
Хари пропуска тази забележка:
— От това, което подочух от Дженис и Беси, майката май ще се появи. Бащата е сърдит.
— Трябва да видиш Акрън с очите си — казва му Чарли. — И аз щях да съм ядосан, ако трябваше да живея там.
— Там някъде нямаше ли голф игрище, където Никлаус всяка година провеждаше турнир?
— Това, което видях, съвсем не приличаше на голф игрище.
Ставрос се е завърнал от приключенията си разнежен, като че ли изпълнен с носталгия към живота си, докато все още го живее. Изглежда толкова остарял и философски настроен, че Хари се осмелява да го попита:
— Какво мисли Мелани за мен, каза ли ти?
Една много дебела двойка кръстосва паркинга и оглежда малките коли. Изпробват ги според телата си, приклякват до шофьорската врата, за да преценят кои модели ще са достатъчно широки за тях. Чарли наблюдава как тази двойка се движи между блестящите покриви и капаци, преди да отговори:
— Каза, че си готин, само дето жените те командват. Минало й е през ум да се изчукате, но останала с впечатлението, че с Дженис сте много сплотени.
— Избави ли я от заблуждението й?
— Не можех, хлапето е право.
— Да, бе, а преди десет години?
— Онова беше просто цимент.
Хари обожава начина, по който прелъстителят на Дженис пренебрегва онази случка, обожава този всезнаещ грък с нежно сърце под лятното карирано сако. Двойката се е изморила да изпробва колите за подходящ размер, качват се в стария си понтиак гранпри, модел 77-ма с неподвижен бежов покрив и си тръгват. Хари внезапно пита:
— Как ти се струва? Мислиш ли, че ще можем да живеем с Нелсън тук?
Другият мъж вдига рамене с кратко отривисто движение:
— А той може ли да живее с мен? Иска да бъде едно равнище над Джейк и Руди, а в бизнес като нашия няма толкова много равнища.