— Не — казва му Заека. — Не съм пушил от трийсет години. — Спомня си онзи миг, когато с внезапна решителност бе хвърлил половин кутия „Филип Морис“, от хубавите стари тютюнево кафяви кутии, в нечий отворен варел в някаква уличка в Маунт Джъдж. И такава следа бе оставил.
Заека тръгва към колата си с разтуптяно сърце, а скитникът го следва и мърмори зад гърба му нещо за дребни монети. Той врътва ключа, влиза и тръшва вратата. Селиката, слава богу, не е загряла след всички изминати мили, и веднага запалва; Джордж Къстър, заключен отвън, премигва и се обръща, преструвайки се, че не е забелязал. Хари шофира предпазливо през откритите стаи, около високия паметник и се загубва, търсейки изхода от Савана. Заплита се в безкрайни черни квартали, кротко рушащи се къщи от дъски, които за последен път са видели боя в дните на Мартин Лутър Кинг. Вечно се говори за конспирации и убийства, но точно в тази Хари би повярвал. Би повярвал, но не може да си спомни името на човека, когото бяха вкарали в затвора за това. Някакво име от три части. Веднъж бе избягал, но го бяха хванали. Джеймс Ърл нещо си. Дотук с историята. Изпаднал в паника, той спира пред една бакалия, от онези с набразден дървен под и гвоздеи с лъскави глави, каквито имаше в Маунт Джъдж, когато беше момче, само дето всички вътре са черни; длъгнест мъж с цвят на изсушена бобена шушулка, много развеселен, му обяснява как да се върне на скоростната магистрала, като жестикулира с дълги ръце, които хлабаво се люлеят в китките.
Заека се придвижва през Джорджия обратно по шосе 95. С настъпването на нощта започва да вали. Старите му очи не различават добре светлините и дъждът го потиска. Изключва радиото, толкова смазан се чувства от цялото това преживяване. От седенето в едно положение тялото му тежи, като че ли някой го е затрупал с чували пясък. Най-добре да спре. Намира някаква странноприемница „Рамада“ след Брунсуик и хапва пържена морска котка, която не си върви много с пикантното телешко и особено със сладките картофи и ореховия пай, но ако не можеш да изядеш един орехов пай, защо изобщо да ходиш в Джорджия? Разходката обратно до неговата стая е като тихо блаженство, покрай другите стаи на мотела по цимента, заслонен от балкона на втория етаж. Скри се от дъжда. Прояви благоразумие. Не могат да ме хванат. Но това приятно чувство на щастие го подсеща за всички негови близки, останали с грижите си в Даймънд Каунти. Вината гложди сърцето му като прашинка в окото.
Гледа „Златните момичета“, но по средата на филма се отегчава от целия този застаряващ сексапил и циничната стара баба. Хората би трябвало да знаят кога да спрат. Превключва на образователния канал и гледа някакъв откъс от „Живата планета“ за живота в полярни условия. Беше го гледал, но пак се чуди, когато Дейвид Атенборо обръща камъните в най-пустото място на Антарктика и под тях се виждат лишеи, а през лишената от слънце безкрайна зима мъжките пингвини се тътрят наоколо през нестихващите бури, пазейки яйцата си върху ципестите си ходила. Живот, толкова е невероятен, износва целия свят. По новините в десет часа по същия канал казват същите неща, които слушаше цял ден. Горкият Джамати. Женска панда се е родила в Националната зоологическа градина във Вашингтон. Рейгън смятал, че СПИНът е лек като шарката, докато Рок Хъдсън не починал, разкрива бившият му лекар генерал-майор Джон Хътън. Още клюки: командирът на Флота Дейвид Р. Уилсън твърди в месечното издание на Ю Ес Нейвъл Институт Просидинге, че американският кораб „Винсенс“ бил сред корабите в Персийския залив, които били известни с дръзките си и агресивни действия цял месец преди да свали иранския граждански самолет с над двеста и седемдесет мъже, жени и деца. Бедните, какво като са иранци. Малки деца, жени с шалове се удрят в твърдата, тъмна вода. Новият държавен глава на Япония на посещение във Вашингтон, временно правителство в Панама, тълпи източногерманци в Унгария чакат да пресекат границата към свободния свят. Бедничките, не знаят, че свободният свят се износва.
Заека се приготвя за сън и си ляга по бельо, опитвайки се да мисли за това, къде се намира и кой е всъщност. Последната му нощ, в която е никъде. Утре животът отново ще го открие. Дженис по телефона, семейство Голд от съседния апартамент. Бягството му от Брюър вече не го кара да се чувства толкова лек. Човек си остава верен на същността. Америка пак си е Америка, скрепена от кредитни карти и индиански имена. Хари се отпуска на двойното легло. Изгубен в мрежата от линии по картата, той заспива като в майчина утроба, още един временен рай.