Станцията се губи и докато опитва да намери друга, попада на някаква църковна служба, евангелистка, мъжки глас крещи „Исус знае! Исус вижда в сърцата ви! Исус вижда смъртта в сърцата ви!“. Хари отминава тази честота и попада, прекалено късно, хлипанията вече са минали, на песента на Джони Рей „Вик“: „Ако любимата ви прати прощално писмо“. Песента нашумя по времето, когато трябваше да влезе в казармата и да се раздели с Мери-Ан. Тогава не знаеше, че ще е завинаги. Двамата се караха за Джони Рей, Заека твърдеше, че е педал, щом пее така, но после, вече в Тексас, осъзна, че песента е била точно за него, неговата любима му изпрати писмо. На друга станция Дийн Мартин пее „Това е аморе“ — по това време Заека се беше върнал и събрал с Дженис, тихото момиче зад щанда с ядките в Кролс, с дребничко стегнато тяло и предизвикателни, учудени тъмни очи. Спомняше си, защото тогава се шегуваше „Това е аморе“, след като се чукаха в стаята, която Линда Хамашер им позволяваше да ползват, с изглед към гълъбовосивите варели за газ до реката. „Единствено самотните“ починалият Рой Орбисън чурулика. „Любимата ме напуска, напуска ме и сърцето ми.“ С онзи невероятен глас, който се извисява все по-високо, докато на човек не му се стори, че ще се счупи като кристал, както всъщност се случи. Заека предполага, че песента е златен хит заради смъртта му.
Песните се леят, прекъсвани на всеки половин час от новини. Бомбардировки в Колумбия са ранили осемдесет и четирима души, мъката на колумбийците е засилена и от падането на цените на кафето, предстоящата реч на президента Буш по националния проблем с дрогата повдига спекулации във Вашингтон дали ще успее да надвие Рейгън. Пак във Вашингтон властите изказват надежди, че новородената панда, която се бори за живота си в инкубатор, ще оцелее. Местните новини са, че тюлените продължават активно да обитават залива Калусахатчи, а вчера в Маями Делфините претърпели поражение от Филаделфийските Орли с двайсет на десет. Заека обича да чува този резултат, но златните хитове, цялото това захаросано пеене за любов, обич и красота, сладост и хубост, кученцата на прозореца и мама, която целува Дядо Коледа, и палавата дама от Шейди Лейн, и музикалният фон от китари, надигащо се басово кресчендо, от които би трябвало да настръхне, го отегчават. Става му неприятно, когато осъзнава, едва сега, че песните на живота му са точно толкова идиотски, колкото и рокът, който днешните безмозъчни хлапета слушаха, или музиката от шейсетте и седемдесетте, която Нелсън поглъщаше. Всичко беше създадено за празни глави и разгорещени хормони, побелял от пяна океан, и сега той се опитва да слуша, както навремето се опитваше да изяде двоен десерт с банани и сладолед. Всичко е за еднократна употреба, направено за бързи печалби. Производителите на музика ни повеждат по път, постлан с рози, после правят кръгом и повеждат следващото поколение, добавяйки малко различен привкус.
Заека се чувства предаден. Беше израснал в свят, в който войната беше нещо обичайно, а промяната — странна; светът стоеше неподвижен, за да може той да порасне. Знае точно кога дъното се продъни. Когато затвориха Кролс, магазина, който беше стоял в центъра на Брюър през всичките тези години, по-голям от църква, по-стар от сградата на съда, в центъра на площад „Уайзър“, където по Коледа по витрините подреждаха неземни въртящи се в кръг влакчета и кимащи кукли, и блещукащи звезди, като че ли сам Бог ги беше сложил там да осветяват това мрачно време от годината. Като малък не можеше да различи това, което правеха възрастните, от това, което правеше Бог; някак си всичко идваше отгоре. Спомня си как като дете стоеше с майка си в студа, втренчен в този свят от играчки, които приличаха на истински, леденият въздух щипеше бузите му, камбаните на Армията на Спасението умолително биеха, а мириса на горещи меки курабии, продавани на площад „Уайзър“, се надигаше, навред около него възрастните бързаха — сгушените тела се блъскаха в „Кролс“, където се продаваше най-доброто: покривки за легла и самите легла, играчки и съдове, порцелан и сребро. Когато работеше там в отдел „Доставки“, наблюдаваше цялото това движение, наемането и уволняването, непрекъснатите поточни линии, резките промени в модата, хазарта на цялата тази търговия, и въпреки това вярваше в това място, в неговата сила, в доброто му излъчване. Затова, когато едно лято управата реши да затвори „Кролс“, тъй като купувачите престанаха да идват в центъра, който беше станал опасен за белите, Заека осъзна, че светът не е стабилен и мил, а представлява паянтова система от временни подредби, сглобена за момента и с единствената цел — печалба. Човек само минава и го издояват докрай, най-вече докато е млад и доверчив. Щом „Кролс“ можеше да си отиде, съдът също можеше, както и банките. Когато парите секнеха, можеха да затворят и самия Бог.