Доктор Морис пише с решителен, разкривен почерк някакви бележки в картона му. Казва, без да поглежда нагоре:
— Вече има множество технологии, които изключват катетеризация. Скенерите с Ай Ви технетиум 99 могат доста точно да определят поразения сърдечен мускул. Освен това съществува ехокардиография. Няма да прибързваме. Нека видим какво можеш да постигнеш сам, с по-здравословен режим.
— Чудесно.
— Ела на контролен преглед след четири седмици. Ето ти бележки за кръвните изследвания и ЕКГ-то, и рецепта за диуретици и нощно успокоително. Не забравяй диетите. Разхождай се. Не ожесточено, но енергично, по четири-пет километра на ден.
— Добре — казва Заека, понечвайки да се изправи, чувствайки се лек като момче, което е било извикано в директорския кабинет и отпратено с леко мъмрене.
Но доктор Морис го приковава със старите си, изсмукани сини очи и казва:
— Работиш ли нещо? Според последната ми информация ръководиш представителство на леки коли.
— Приключих. Синът ми пое нещата, а жена ми не иска да му се меся. Представителството беше основано от баща й. Може да се наложи да го продадем.
— Някакво хоби?
— Ами, чета исторически книги. Напоследък много съм се запалил.
— Трябва ти нещо повече. Мъжът има нужда от занимание. Има нужда да прави нещо. Най-доброто нещо за тялото ни е здравословният интерес към живота. Почни да се интересуваш от нещо, освен теб самия, и сърцето ти ще спре да ти приказва.
Миризмата на съвети винаги беше предизвиквала у Заека желание да се обърне и да хукне в обратна посока. Той отново се надига от стола и взема множеството листчета на доктор Морис, изнасяйки ги на увеличаващата се горещина. Малкото хора на паркинга приличат на цветен дим, който се надига от сенките им, изглеждат почти безплътни. По радиото в селиката дърдорят глупости за Деон Сандърс, за загубата на Кош за поста на кмет на нюйоркската демократическа партия от един чернокож, за ниските резултати на тестовете CAT в Лий Каунти, за вчерашния телевизионен апел на президента Буш към американските деца. „Тоя човек не върши никаква работа!“ вие някакъв слушател.
Е, мисли си Заека, след като Буш може да не върши никаква работа, защо той да не може? Рецептите на доктор Морис, медицинските бележки и фотокопираните листа с диетата се надигат и разпръсват на седалката до неговата от повея на климатика в колата. По друга радиостанция чува, че снощи отборът на Филаделфия е победил „Метс“ с два на един. Дики Тон се записал с един аут на деветата, подреждайки предсезонните шампиони с пет и половина игри след едновремешния отбор с най-нисък резултат — Чикаго Къбс. Хари опитва да прояви интерес, но не успява. Откакто Шмид се пенсионира. Съветът бе да проявява интерес, но в действителност човек непрекъснато губи интереса си. Природен закон.
Но наистина започва да се разхожда. Дори отива с колата до търговския център на Палмето Палм и си купува чифт маратонки „Найк“ със специална високотехнологична въздушна възглавничка на петите. Тръгва между девет и десет сутринта, след като е закусил и смлял „Нюз Прес“, и след това между четири и пет, след което си поспива и вечеря, и после гледа телевизия, и чете две-три страници от книгата, докато се отнесе в дълбок сън, благодарение на разходките. Изследва Делеон. Първоначално се разхожда по виещите се улички с ниски, измазани с хоросан къщи, в радиус от един-два километра от Валхала Вилидж, с незаградени предни морави с висока твърда трева и изсъхнали палмови листа, излъчващи уютния флоридски мирис на изгоряло. Когато среща някой пощальон или лаещо кученце — пекинез с плоска муцуна и дълги копринени косми, завързани с панделки, — има чувството, че е открил живот на Марс. След време започва да харесва маратонките си все повече (възглавничките на петите, които смяташе за ефектен трик, като че ли наистина придаваха лекота на стъпките му) и слиза до центъра и реката, където градът се беше зародил като форт по време на Семинолските войни и място за доставка на памук и добитък.