— Татко?
— Да? — отговаря, извиквайки неупотребявания си глас, търсейки какво да каже на сина, чиято жена беше чукал. — Нели? Как, за бога, сте всички?
Далечният глас е предпазлив, срамежлив, синът му също не е сигурен какво е редно да каже.
— Ами, добре сме, горе-долу.
— Чист ли си? — Нямаше намерение толкова рязко да мине в нападение, гласът от другия край, крехък заради разстоянието, замлъква за момент.
— Имаш предвид наркотиците? Естествено. Вече дори не се сещам за коката, освен на срещите на НА. Както казват, предал съм живота си на по-висша сила. Трябва да пробваш, татко.
— Работя по въпроса. Слушай, без майтап, гордея се с теб, наистина, Нелсън. Продължавай да я караш ден за ден, това е всичко, което можеш да направиш.
Хлапето отново е шокирано за момент, явно това му се е сторило прекалено поучително. Кой беше той, да го поучава? По дяволите, просто се опитваше да споделя, както би трябвало. Хари се опитва да държи езика си зад зъбите.
— Тук се случват доста неща — казва Нелсън. — Наистина не съм се замислял за себе си. Имам чувството, че най-големият ми проблем е бил бездействието. Мотаех се из представителството по цял ден, чакайки някакво движение, клиенти, това наистина ти потиска самочувствието. Искам да кажа, това да нямаш контрол. Деградирах.
— Аз работех там цели петнайсет години. Петнайсет години, всеки божи ден.
— Да, но ти имаш друг тип темперамент. Ти си по-безгрижен.
— Глупав, искаш да кажеш.
— Хей, татко, не се обаждам, за да се караме. На мен също не ми е лесно, отлагам разговора от известно време, но имам да ти кажа някои неща.
— Добре, казвай. — Нещо не върви. Не иска да се получава така, прехвърля яда си към Дженис върху хлапето. Мълчанието й го наранява. Но не може да се спре, добавя: — Определено доста си отлагал; тук съм от две седмици съвсем сам. Видях се с доктор Морис и той мисли, че съм толкова зле, че трябва да спра да ям.
— Е — връща му го Нелсън, — ако толкова ти се е говорело, можеше да дойдеш онази нощ, вместо да се качиш в колата и да изчезнеш. Никой нямаше да те убие, просто искахме да си поговорим, да разберем какво се е случило в действителност във връзка с взаимоотношенията в семейството. Пру почти призна, че е било нещо като начин да се докосне до собствения си баща.
— До дърдоркото Любел? Кажи й, че много й благодаря. — Но той с удоволствие забелязва, че Нелсън е възприел по-твърд тон с него. Не си мъж, докато не победиш собствения си баща. В неговия случай беше по-лесно, баща му вече и без това беше победен от системата.
— През онази нощ това ми се стори капан — обяснява той на Нелсън.
— Е, мама реши, че не трябва да се свързваме с теб, щом ще правиш такива страхливи номера. Не й стана особено приятно, че се обади на Пру вместо на нея.
— Непрекъснато й звъня, но тя никога не си е вкъщи.
— Е, както и да е, тя иска да ти предам няколко неща. Първото е, че има предложение за къщата. Не колкото се беше надявала, сто осемдесет и пет хиляди, но в момента пазарът е замрял и тя смята, че трябва да приемем. Това би намалило дълга към Брюър Тръст дотолкова, че да можем да се справим.
— Чакай да се уточним. Говориш за къщата в Пен Парк, така ли? Малката сива каменна къща, която винаги съм обичал?
— Ти за коя друга къща си мислиш? Не можем да продадем къщата в Маунт Джъдж, къде ще живеем?
— Кажи ми, Нелсън, просто съм любопитен, как се чувстваш, след като изпуши къщата на родителите си под формата на крек?
Хлапето започва да звучи като себе си и се разхленчва:
— Непрекъснато ти повтарям, че не съм пушил толкова много крек. Крекът дойде към края, просто беше по-удобен. Господи, съжалявам. Нали отидох в клиниката, дадох клетва, опитвам се да оправя нещата, както се казва. Кой си ти, че още продължаваш да ме съдиш?
Кой, наистина?
— Добре — казва Заека, — извинявай, че го споменах. Какво още ти каза майка ти да ми предадеш?
— „Хюндай“ наистина проявява интерес към представителството, то е на много подходящо местоположение. Ще разширят сградата отзад, както винаги ми се е искало. — Сбогом, Парагвай, мисли си Заека. — Ще оставят хората от Сервизното, с малко допълнително обучение, както и част от търговците, Елвира може да отиде при Руди на шосе 422. От „Хюндай“ й направиха контрапредложение. Но мен не ме искат. Естествено. Мълвата, явно, се е разпространила сред тези ориенталски компании.