Но той продължава да бъде привлечен от разпростиращите се квартали с чернокожи, без сам да знае защо, за да упражни националното си право да се разхожда където иска, или защото тази пренебрегвана част на Делеон му се струва някак позната, бил е тук и преди, преди животът му да стане толкова нежен. В понеделника след един доста хубав уикенд за чернокожите — беше избрана чернокожа мис Америка, а Рандал Кънингам поведе отбора „Игълс“ към победа, след поражението им с двайсет на нула от „Редскинс“ — Заека се осмелява да навлезе още няколко пресечки навътре в квартала и се натъква, зад едно изоставено училище, построено по времето, по което беше построена и брюърската гимназия, тухлена сграда в цвят охра и решетки на прозорците, и циментова табела с нещо написано на латински над главния вход, на едно игрище — широко празно пространство под слънцето, с ромб за бейзбол и лост в далечния край, и чифт врати за футбол и близо до улицата — два изровени тенискорта с телени мрежи, отпуснати и огънати от непрекъснатите атаки, а до тях, покрито с бледа отъпкана пръст — баскетболно игрище. В двата му края върху тръби са поставени по една дъска и кошове без мрежа. Група чернокожи момчета се боричкат около единия кош. Тропот, викове. Изпод краката им се надигат облаци прах. Няколко пейки са поставени до циментовия тротоар на една неокосена ивица трева с избуяли плевели. Пейките са без облегалки и така човек може да седне с лице към улицата или към игрището. Заека сяда в края на една пейка, така че тялото му да не е обърнато в някоя посока, но да може да наблюдава играта и в същото време да изглежда като че прави нещо друго, просто си почива за минутка по пътя, гледа си работата. Хлапетата, шест момчета по шорти и фланелки, се различават по ръст и отпуснатост, но всички имат онова мудно изражение, което обича да вижда, когато уцелят коша или пък пропуснат удар, подавайки си топката или пък минават защитата, дриблирайки все едно ще се прицелят и после заковавайки на място, за да хвърлят иззад гърба си, имитирайки триковете, които гледат по телевизията, разхождат се на зигзаг, никой не се старае особено, животът е дълъг, следобедът също. Бързите им крака са скрити до коленете в постоянна мъгла от розов прах, който се надига от глината, прасците им са побелели, с изключение на тъмните бразди пот, а маратонките им са напълно покрити с розова пръст. Тук повява лек бриз, обезпокоен от празното пространство, което се простира до края на бейзболното игрище. Часовникът на Заека сочи четири часа, учебният ден е приключил, но тухленото училище е изоставено, истинският купон е някъде другаде, в някое модерно, ниско, направено от стъкло училище, до което се ходи с автобус, някъде в изравнените с булдозери покрайнини на града. Заека е доволен, че светът още не е толкова пренаселен и все още има празни места. Тревата, забелязва той, се е промъкнала до средата на мръсното игрище, където тупкащите, въртящи се крака, не стъпват. Плитки полукръгли бразди са отъпкани около кошовете в двата края.
Въпреки че седи на известно разстояние — на един къс удар или клиновидна забивка — играчите го оглеждат. Играта е за тяхно развлечение, а не за да забавляват някакъв дебел бял, който се разхожда където не трябва. Къде му е колата? Усещайки горещината на косите им погледи и тъй като не иска тази деликатна ситуация да стане неприятна, Заека шумно въздиша, надига се от пейката и тръгва по пътя, по който беше дошъл, запомняйки табелите на улиците, за да може отново да дойде на това спокойно място. Ако идва всеки ден, най-накрая ще се впише. Чернокожите не бяха такива расисти като белите и не бяха вманиачени да опазят кварталите си чисти. А и тези дни не може да са много ядосани, току-що избраха третата им мис Америка. Интересното в журито беше, че в него участваха две знаменитости, които има чувството, че познава, че е приел, дори обича — Филисия Рашад, която според него е истинската звезда в „Шоуто на Косби“ с тези крака и тази нейна непринудена усмивка, и Майк Шмид, който имаше благоразумието да се откаже, когато вече беше ясно, че не може да бъде продуцент. Значи всъщност съществува живот след смъртта. Шмид е в журито. Скийтър е жив. А предишната седмица едно младо чернокожо момиче победи Криси Евърт на последния открит шампионат, който ще играе. Тя също се отказа. Моментът настъпва.